Джоана Макпийс - Испанската награда

Дрейк изгледа внимателно приятеля си. Ако Норууд наистина беше папист, това си беше негова работа и никой нямаше право да му се бърка. Мъжете от Северна Англия, Дрейк знаеше това, имаха странни възгледи, а имението на Норууд беше в Йоркшир.

Ричард вдигна очи към приятеля си над ръба на чашата, сякаш беше отгатнал мислите му. Гласът му прозвуча доста рязко:

— Да, аз принадлежа към старата вяра, както баща си и дядо си. През 1536 година дядо ми участвал в бунта на северняците, така нареченото поклонение за милост. Успял да се отърве жив и даже запазил имота си. Хенри VIII го помилвал, но го осъдил да заплати огромна парична глоба, затова имението ни и днес е обременено с неизплатими задължения.

— А баща ти?

— И той останал верен на католическата си вяра. Бил един от първите, които подкрепили шотландската кралица Мария през 1553 година в трудните дни на въстанието в Нортъмбърленд и неуспешния опит за оспорване на трона. Когато кралица Мария влязла триумфално в Лондон на 19 юли същата година, той бил до нея.

— Значи след смяната на династията съдбата отново е станала благосклонна към семейството ви?

— Баща ми си възвърна кралската милост, но кралицата не го подкрепи финансово. Той беше много щастлив, че му позволиха да се завърне в двора. През 1555 година баща ми се оженил за майка ми, Ан Скроуп. Родът Скроуп бил от Болтън, но само странична линия на прочутите Болтън. След година съм се родил аз, кръстили ме и ми намерили свещеник да ме учи. — Норууд се усмихна меланхолично. — Поради принадлежността си към свитата на крал Филип баща ми се срещал често с испанските идалгос. Сприятелил се с много от тях, научил се да говори добре кастилски, даже да чете. Бил възхитен от испанските нрави и обичаи, влюбил се в испанската музика. Аз научих испански още като дете и двамата с баща ми често разговаряхме на този език.

— Значи затова много хора те смятат за испанец! Знанията ти са много полезни за Уолсингъм — отбеляза с иронична усмивка Дрейк.

Норууд остана равнодушен.

— Въпреки непоколебимата си вярност към кралица Мария, в която виждаше истинската наследница на крал Хенри VIII, баща ми не одобряваше жестокото преследване на протестантите. Когато го принудиха да присъства на изгарянето на архиепископ Кранмър, направо се разболя. Тогава дойде голямото отрезвяване. Скоро след това събитие той се оттегли от службата си в двора и се прибра в имението ни в Аскриг.

— А какво е твоето мнение? Не се ли отвращаваш от жестокостите на инквизицията?

Норууд сведе глава.

— Аз държа на вярата си — лично за себе си. Баща ми често ми е разказвал за ужасите, които е виждал в Смитфийлд — а след като ме заловиха… — Той поклати глава и лицето му помрачня. — Все пак мисля, че бог не е отговорен за несправедливостите и злодействата, които се вършат в негово име. Аз няма да се откажа от религията си, но и никога няма да отида на църква. Чувствата ми са противоречиви. Никога не ще престъпя клетвата за вярност към сегашната ни кралица Елизабет, верен съм й, както баща ми беше верен на кралица Мария, плащам си глобите, които налагат на католиците, и не участвам в божествените служби.

Дрейк мълчеше, потънал в мислите си.

— Сега вероятно искаш да узнаеш как станах един от агентите на Уолсингъм?

— Мислех си, че ти, като джентълмен…

— Не би трябвало да водя живот на шпионин, така ли? — Норууд изкриви цинично ъглите на устата си. — Джентълмените мразят да ги наричат шпиони, но не по-малко мразят да ги наричат пирати, не мислиш ли?

Дрейк избухна в сърдечен смях.

— Не си справедлив към мен, Ричард. Знам много по-добре от доста други колко е важно да събираме достоверна информация за крал Филип и приготовленията му за война срещу Англия. За съжаление тази трудна работа не се оценява по достойнство. Английската кралица би трябвало да те възнагради както подобава за заслугите ти.

— Прав си, приятелю. Но се съмнявам, че ще го направи. Подобно на сестра си Мария, тя е наследила склонността да пази като орлица съкровищницата си. Казват, че дядо им, Хенри VII, бил ужасен скъперник и никога не проявявал щедрост. А що се отнася до връзката ми с Уолсингъм: баща ми познаваше предпочитанията на Елизабет към младите авантюристи и ме изпрати в двора с надеждата, че ще завоювам благоволението й. Скоро ме видяха да разговарям на испански с един от придружителите на испанския посланик.

— И Уолсингъм те нае за целите си?

— Да, но трябва да призная, че имаше известни опасения. Каквото и да мислим за Уолсингъм, той е искрено загрижен за сигурността и благополучието на кралицата. Той ме убеди, че има спешна нужда от джентълмен, който да замине за Испания и да подслушва разговорите на местните хора, без веднага да го приемат за чужденец. Уолсингъм ме подготви много добре за тази мисия, затова днес притежавам всички познания на добър разузнавач и още по-добър джебчия. — Норууд примигна многозначително. — Ако не ме беше научил на някои умения, сега щях да вися на мачтата за храна на чайките. Изпрати ме на един кораб, за да науча всичко за мореплаването и морските маневри, показа ми и плановете на всички кралски кораби. Уолсингъм е убеден, че най-голямата опасност идва от засиления строеж на кораби в Испания, и трябва да призная, че е прав. Първата година, която прекарах на служба при Уолсингъм, беше посветена на твоята професия, Дрейк, така можах да понапълня празните ракли у дома в Аскриг.