Джоана Макпийс - Испанската награда

— Много съжалявам, наистина — проговори сериозно той. — Но трябва да бъда сигурен, че няма да се движите. Животът ми зависи от това, нали разбирате?

Мария се подчини без възражения, не се възпротиви и когато той използва един ленен парцал, за да запуши устата й. Ала когато чужденецът легна до нея, безпомощното й тяло затрепери като в треска. Мъжът се изсмя тихо в мрака.

— Не се безпокойте, искам само да изчакам зазоряването, за да не попадна на нощния пазач. Щом просветлее, ще се махна оттук и ще се смеся с тълпата на пристанището.

Мария си внушаваше, че трябва да лежи съвсем тихо до непознатия мъж, макар че тялото й тръпнеше от страх и беше покрито с капчици пот. Дали някога щеше да се почувства чиста след този повторен тесен контакт с непознатия роб? Е, сега поне от него се носеше миризма на чисти дрехи и сапун. Мъжът се движеше неспокойно и мърмореше нещо на собствения си език. Сигурно имаше болки и Мария се отдръпна настрана, за да не му пречи. Отново си спомни бичуването и пръскащата кръв и разбра, че тази гледка ще я преследва цял живот.

Времето сякаш бе спряло. След малко Мария чу равномерното дишане на Консуело и неволно се усмихна. Въпреки страха си, дуенята беше заспала дълбоко и спокойно.

Най-после сивата светлина на зората проникна през капаците на прозорците и Мария се вслуша напрегнато. Скоро къщата щеше да се пробуди. По това време слугите й в естанцията ставаха и започваха работа. Някъде се тропна врата, но иначе всичко беше спокойно. Англичанинът също чу лекото тропване, защото се изправи и обърна глава към вратата. Мария потисна облекчената си въздишка. Слава на Светата дева, най-после натрапникът щеше да се махне от стаята й.

Когато мъжът внезапно се наведе над нея, кръвта замръзна във вените й. Той бе постигнал всичките си цели. Нищо не го спираше да забие камата си в гърдите й и да изчезне. Ала за нейна изненада мъжът извади парцала от устата й и го хвърли на земята. Тя пое дълбоко дъх и го погледна недоверчиво.

— Знам, че няма да изпищите — проговори меко той. — Защото откриването ми тук ще навреди на доброто ви име. Запуших устата ви само за да не извикате насън. Пожелайте ми късмет: заради самата вас е най-добре да изчезна незабелязано. Кажете това и на дуенята си.

Мария съзнаваше, че той е прав. Позорът беше твърде висока цена, а и тя изобщо не беше сигурна, че наистина желае да го хванат. За момент остана неподвижна и тогава чужденецът се наведе над нея и я целуна собственически по устата. Целувката дойде внезапно и беше толкова силна и настойчива, че Мария не можа да се възпротиви.

Този мъж искаше да я задуши, да изсмуче душата от тялото й. В следващата секунда той разхлаби хватката си, с два скока се озова до прозореца и изчезна.

Мария пое дълбоко въздух и се опита да повика Консуело, но гласът отказа да й се подчинява. Как можеше дуенята й да спи така спокойно, когато и двете бяха в смъртна опасност? Скоро къщата се събуди. Някъде залая куче, отваряха се врати и прозорци, хленчещ женски глас повика слугините. Най-после Консуело се събуди, скочи на крака и се затича тромаво към леглото на питомката си.

— Простете ми, доня Мария. Как можах да заспя като пияна…

— Донеси ножицата ми, бързо, и не викай така! Той си отиде, всичко свърши. Леля ми не бива да узнае нищо. Побързай и отрежи шнуровете от ръцете и краката ми. Трябва да заличим всички следи.

Когато най-после се освободи, Мария скочи от леглото си и се наведе да събира парцалите, но Консуело я хвана за раменете и я принуди да я погледне в очите.

— Кажете ми, на мен можете да се доверите. Той… посегна ли ви?

— Нищо не ми е направил — отговори рязко Мария и направи опит да се усмихне. — За него аз съм само враг и той ме презира.

— Той е силен мъж и отдавна не е бил с жена. — Консуело потрепери от безименен ужас. — Слава на Светата дева, че ви е оставил недокосната.

— Права си. А сега да се хващаме на работа, защото ако ни разкрият, ме чака още по-страшен позор. — Трябваше да скрият използваните ленени кърпи, да оправят леглото, да излеят легена с окървавената вода в градината. Скоро щеше да дойде слугинята с топла вода за утринния тоалет.

Мария облече чиста нощна риза и когато срещна неспокойния поглед на Консуело, поклати глава в няма молба. Нито дума не биваше да бъде казана за случая, за да не застраши предстоящата женитба. Англичанинът щеше да се изплъзне от ръцете на палача и по този начин да защити и своите, и нейните интереси.