Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

„Какво пишеше в немските документи на Розевич? Имаше ли доклади от войската?“

„Как изглежда Берчик? Висок и слаб? Има ли брада? Откога го познаваше Шаранский?“

„Колко ръкописа имаше всичко на всичко? Знаеш ли какъв е произходът им?“

„Колко бяха фотокопията? Оригинали или преснимани? Зърнести ли бяха?“

„Как се казваше кардиналът? Сигурен ли си? Как изглежда?“

„Баща ти знаеше ли кога е починала майка му? Колко километра са извървели като бежанци? Къде е чичо ти Йосиф сега?“ „Как се казва кафенето, където сте се запознали с Кейтлин? Ти ли я заговори пръв, или тя? Какво правехте, преди да станете любовници? Как загина тя? Какво чувстваше тогава? Какво изпитваш сега?“

Защо му задаваха толкова много въпроси? Според Джек те нямаха отношение към онова, което ставаше сега. „Къде е Мария? — питаше той. — Искам да говоря с нея.“ „Ще дойде след няколко дни, обещаваме ти. След Коледа.“

Един телохранител стоеше по цяла нощ пред спалнята на Джек. Казваше се Норман. Паркър и Феликс също спяха в къщата.

Сутрин Джек се събуждаше от виковете на млекаря, който обикаляше улиците. По-късно, ако погледнеше през прозореца, виждаше хората да се качват в колите си и да отиват на работа, виждаше пощальона и децата, тръгнали на училище. Улицата в предградието изглеждаше съвсем обикновена. Ала на един стол в коридора седеше Норман, прегърнал автомата като спящо дете.

Прекараха Коледа заедно, сякаш по нечия прищявка бяха станали семейство.

На Бъдни вечер Феликс го закара в града. Разхождаха се известно време с колата като туристи и се наслаждаваха на украсата и на ярко осветените витрини. „Оксфорд“ и „Рийджънт Стрийт“ бяха пълни с хора, които пазаруваха в последната минута. Москва и нейните сиви улици изглеждаха на милиони километри. Край тях минаваха деца със сияещи лица, стиснали ръцете на родителите си. Джек побърза да извърне поглед.

— Искаш ли да купиш нещо? — попита Феликс.

— Бих желал да взема нещо за Мария, но нямам пари, пък и Паркър ме предупреди, че е опасно да тегля от банката и да използвам кредитните си карти.

— Всичко е наред. Ще ти дадем назаем за каквото искаш. Избрал ли си подарък?

— Още не. Нямам представа какво харесва Мария.

— Какво ще кажеш за парфюм? Едва ли ще сгрешиш. Влязоха в „Харви Никол“ и купиха голямо шише „Шалимар“. Джек помнеше много добре, че това беше парфюмът, който Мария си бе сложила онази нощ в обсерваторията. Тогава бе попитал как се казва и сега се радваше, че го бе сторил.

Продавачката завърза панделка на кутията и му пожела весела Коледа. Беше французойка, много красива. Джек и благодари и усети прилив на сексуално желание. От години не бе изпитвал толкова силна потребност. Парфюмът и чувствата, които събуди неочакваната хубост на продавачката, го завариха неподготвен.

Излязоха на „Слоун Стрийт“. Белите ангелчета зад витрините махаха със заскрежени крилца. Наблизо оркестър свиреше „Свята нощ“. Докато вървеше към колата, Джек изумен установи, че лицето му е мокро от сълзи.

За Коледа имаше пуйка с кестени и пудинг със сливи. Джек си спомни как празнуваха Коледа със семейството на майка му. Всичко беше различно. Нямаше нито риба, нито пуйка. Следващите два дни гледаха телевизия и почиваха. Феликс го учи да играе бридж. Присъедини се и Норман. Приятелят му, чието име не казаха на Джек, остана навън, за да „хвърля по едно око“.

На другия ден дойде Мария. Донесе му свиреща коледна картичка. Той й даде парфюма и тя изпадна във възторг. Подари и книга за Паул, „В света на фантазиите“, която Феликс бе купил по негова молба. Мария й се зарадва повече, отколкото на парфюма. Сетне му поднесе сива копринена вратовръзка от „Армани“.

— Много е хубава — рече Джек. — Но не знам кога ще мога да я сложа. Едва ли ще ме пуснат скоро.

— Не им позволявай да те тормозят. Ще те пуснат, ако настояваш. Не те държат насила.

— Мислиш ли?

Тя поклати глава. Слънчевите лъчи проникваха в стаята и докосваха косите й.

— Не в смисъла, който имаш предвид. Пазят те.

— И баща ти искаше същото. Хенрик ме спаси в Москва. Сигурно знаеш за това. Не виждам каква е разликата.

— Баща ми би те продал на онзи, който плати най-много. В случая това беше самият той. При него ти беше в безопасност. Но и най-малката промяна в стратегията му би те оставила безпомощен като бебе.

— А Феликс и Паркър няма ли да го направят? Какво всъщност искат? Знаеш ли?