Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Лъчът на аспектомата внезапно примигна и угасна. Потънаха в мрак.

— По дяволите — възкликна Паркър. Крушката пак изгоря.

Светнаха лампите.

— Няма значение — каза Феликс. — И без това видяхме почти всичко.

Той взе един стол и седна срещу Джек. Паркър остана прав до прожекционния апарат.

— През 60-те — продължи да разказва Феликс — Розевич и съратниците му създали клонове на Източния кръст в десетина страни — Аржентина, Уругвай, Парагвай и Бразилия в Латинска Америка и Франция, Германия, Австрия, Италия, Чехословакия, Унгария и Югославия в Европа. Продължили да трупат пари в банковите си сметки, като с нетърпение чакали деня, когато ще могат да оказват пряко въздействие върху политическите събития. Центърът им е във Ватикана. Ще се изненадате, ако ви кажа колко много високопоставени духовници са замесени, както и политици католици, които са активни членове на Лигата. Падането на комунизма беше сигналът, който Източният кръст чакаше. Това е шансът им отново да започнат да действат за създаването на Новата Свещена Римска империя. Нужна им е само подкрепата на Ватикана, за да сложат свои хора навсякъде, където поискат. Няма да ви обяснявам колко важен фактор е религията в съвременната политика. Но членовете на Източния кръст знаят, че това няма да продължи вечно. До голяма степен религиозният подем в страни като Полша е само антиправителствено настроение. В новата капиталистическа система има опасност народите да поемат по светски път като останалите държави в Европа и Америка. Ето защо, Лигата отчаяно се нуждае от писмото на Исус. Знаят, че ако изиграят правилно картите си, то може да бъде най-силният им коз. Ръкописът ще им даде предимство пред Ватикана, дори пред самия папа. Полският произход на документа го прави още по-привлекателен. А успеят ли да превърнат ръкописа в суперреликва, това ще запали искрата на религиозното възраждане точно в Централна и Източна Европа. И тяхната цел е именно тази.

Джек поклати глава.

— Няма да стане. Щом бъде преведен и публикуван, ръкописът ще има обратния ефект. Той ще докаже колко отдалечена е била винаги църквата от истинския Исус. Писмото е написано от набожен еврейски равин, а не от Божия син.

— Може би имате право. Но в крайна сметка това всъщност няма да има значение. Мисля, че Розевич има по-добър план.

— Какъв?

— Да представи ръкописа като част от еврейския заговор срещу католическата църква. Настроението в Европа е узряло за това. В Югославия вече започна етническото прочистване. В Германия неонацистите нападат цигани и други чужденци. Във Франция антисемитизмът е отново на мода, ако въобще е загивал. Източният кръст има сериозни намерения. Много неприятно. Нуждаем се от вашата помощ, за да им попречим.

Следващите три дни преминаха в безкрайни диалози. Въпросите и отговорите се сипеха един след друг, докато всичко се замъгли в умореното съзнание на Джек. Съгласи се да им сътрудничи. Нямаше друг морален избор. От една страна, задължаваше го произходът. От друга — любовта му към Мария. Феликс и Паркър бяха очертали един пъклен замисъл. Макар да се бе замесил неволно във всичко това, нещата бяха сложни и заплетени. Да откаже не беше възможно, нито достойно. Беше им задължен — на Мария заради свободата, а на Феликс и Паркър заради истината. Знаеше, че не му бяха казали всичко и че нямаха намерение да го направят. Феликс излъга няколко пъти — преди всичко за военнопленниците, за чиято участ Джек попита. Явно професията им беше такава. Бяха му разкрили поразителни факти не защото се чувстваха задължени да го осведомят, а заради психологическото въздействие, което снимките и филмът щяха да му окажат. Освен това те се държаха любезно с него, а Джек се нуждаеше от внимание повече от всичко друго. Отново го обзе песимизъм. Съзнаваше, че го използват. Ала не се чувстваше физически и морално заплашен от въпросите им. Не искаха изповед, а само помощ, която смятаха, че може да им даде.

Разпитваха го и двамата — бавно говорещият Феликс и задълбоченият, проницателен Паркър, който можеше и да остроумничи, когато пожелаеше. Седяха с Джек в гостната с пианото и старата газена камина като стари приятели, решаващи ребус.

Неофициалната, обикновена обстановка помогна. Джек се успокои. Държаха се с него като с почетен гост. Добре, че нямаше рентгенови очи, защото ако можеше да погледне през стената на къщата близнак, номер 37, мнението му за нещата щеше коренно да се промени.