Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Чу се поредното изщракване и на мястото на Розевич се появи слаб мъж с брада. Седеше зад едно бюро, а на стената зад него бе окачен портрет на Адолф Хитлер.

— Анте Павелич, лидерът на хърватите. Официалната му титла била поглавник. Тази снимка е правена в кабинета му в Загреб през 1944. Обърнете внимание на лентата на ръката му.

На дясната ръка на Павелич имаше черна лента със свастика.

Друг диапозитив — Павелич и Хитлер — усмихнати. После снимка на Павелич, застанал пред маса с две свещи, разпятие, кръстосани пистолет и кама.

— Тази е правена преди войната, когато усташите били още партизани в горите. Церемониите по посвещаването на новите членове били много официални.

Следващият диапозитив показа Павелич във военна униформа, поздравяващ човек в бели църковни дрехи. Джек изтръпна от изненада.

— Снимката е правена през април 1941. Другият човек, разбира се, е папа Пий XII. Повярвайте, това не е монтаж. Британското министерство на външните работи подаде официален протест по този повод. Бяха употребени много силни думи, непривични за езика на дипломатическия протокол. Официалният отговор на Ватикана беше, че поглавникът е бил поканен в качеството му на виден католик, а не като хърватски държавен глава. Няма да коментирам това — то е извън сферата на моята компетентност. На екрана се появиха двама мъже в църковно облекло, но този път черно.

— Годината е 1953, а мястото — Латеранската базилика „Свети Йоан Кръстител“. Двамата свещеници отслужват литургия по случай петстотингодишнината от създаването на римския католически институт „Сан Джироламо“. Той съществува и до днес. Намира се на „Виа Томачели“, номер 132. Пълничкият мъж вдясно е монсиньор Юрая Магиерич, тогавашен президент и ректор на института — другият е отец Крунослав Драганович, негов секретар. И двамата са хървати. Всъщност „Сан Джироламо“ бил официалният център на хърватските свещеници в Рим. Последва фотография на внушителна сграда, озарена от ярка слънчева светлина. Една млада жена минаваше пред нея и се усмихваше на обектива. Свещеникът, застанал на стълбите, гледаше в противоположната посока.

— Институтът така, както изглежда сега. Ако не възразявате, бих искал Паркър да прочете как е бил описан през 1947 от един шпионин, внедрен в „Сан Джироламо“ от Робин Мъд, агент, работещ за американското контраразузнаване.

Паркър се прокашля и започна да чете.

„За да влезе в този манастир, човек трябва да бъде претърсен за оръжие, да покаже документи за самоличност и да отговори на въпросите откъде е, кой е, кого познава там, каква е целта на посещението му и как е разбрал, че в манастира има хървати. Всички врати са заключени, а пред онези, които не са, стои въоръжена охрана, която не пуска никого, ако не знае паролата. Навсякъде има въоръжени усташи — млади хора в цивилно облекло, които непрекъснато си разменят усташкия поздрав.“

— Горе-долу по същото време един италиански таен агент описва „Сан Джироламо“ като „свърталище на хърватски националисти и усташи“. На стените висели портрети на Павелич. Надявам се, че не се обърквате, Джек — добави след кратко мълчание Феликс. — Това е много важно — „Сан Джироламо“ бил център на един от най-големите канали за измъкване на нацисти от Европа. Една от най-позорните дейности на Ватикана. Драганович помогнал на повече нацисти да избягат в Южна Америка, отколкото организациите ОДЕССА и Ди Спине, взети заедно. Съдействал не само на хървати, но и на германци, австрийци, поляци и чехи. После ще ми задавате въпроси. Има време. Ще ви покажа всичко, което искате — документи, снимки и публикувани материали. Разполагам с доказателства за това, което говоря.

— Но откъде знаете, че и те не са фалшиви? И как да бъда сигурен, че не си измисляте цялата тази история?

— Няма как да разберете — поне, докато сте с нас. След това можете да проверите сам. Отидете в която и да е по-голяма библиотека — във Виена, в Тел Авив. В Държавния архив в Мериленд. Там ще ви покажат всичко, което искате да видите, и ще отговорят на въпросите ви. Ще ви дам имената и на независими изследователи. Университетски професори. Повярвайте, всичко е истина.

Джек постепенно започна да осмисля думите на Феликс. Дори британското разузнаване не би могло да манипулира архивите в библиотеки като виенската или израелската.

— Добре. Вярвам ви. Поне засега. Но действително започнах да се обърквам.

— Не ви упреквам. В момента сме още на повърхността. Нека да се опитам да изясня нещата. Преди Втората световна война католическата църква била замесена в дясната политика в Централна и Източна Европа. Най-големите заплахи за църквата били атеистичният комунизъм и либерализмът. Те били напаст близнаци, насочени към унищожаването на християнската цивилизация. Религиозните водачи гледали на мерките, които били принудени да предприемат, така, както лекарите и медицинските сестри се отнасят към здравеопазването и имунизациите.