Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Нали ти си авторът?

Лабруст кимна. Устата му беше пресъхнала. Очите на всички бяха приковани в него.

— Добре — каза Ботичиари. — Книгата излага нови теории относно живота на Нашия Бог, които силно обезпокоиха някои среди. Убеден съм, че твоите възгледи са били изтълкувани погрешно от някои читатели. Ето защо те поканихме тук — да изясним недоразуменията. Вероятно ще пожелаеш да започнеш с кратко резюме на основната теза.

Лабруст знаеше, че този ден ще настъпи от мига, в който взе писалката. Но се чувстваше задължен да опише докъде го бе довело проучването — ако не до самата истина, то поне до приблизителните факти. Още вярваше в Бога и обичаше църквата. Ала знаеше, че тя вдига юмрук и че още преди залез слънце той ще се стовари върху него.

Прокашля се и започна да говори.

Корабчето ги чакаше в едно малко пристанище на север от Болоня. Феликс изпрати Джек да легне в каютата. Джек се опъна на тясната койка. Беше изтощен и неспокоен. Не можеше да заспи, измъчван от мисли за Мария. „Бързай, моя любов!“ Дали тези думи бяха израз на обич или нещо друго?

Нощта беше студена и бурна. Разяреното море подхвърляше малкото корабче. Джек лежеше и слушаше вълните. Спомни си за прибоя край скалите под Съмърлон и за онова отминало лято.

Джек имаше смътна представа за Лондон, макар че често беше посещавал града. Повечето пъти бе ходил по работа и прекарваше времето си предимно в Британската библиотека, във факултета по източни и африкански езици и в еврейския колеж. Пътуваше с метрото и знаеше само къде са по-големите книжарници. Не познаваше покрайнините.

Пристигнаха след полунощ. Беше уморен. Шосетата и сградите му бяха съвършено непознати. Къде ли го водеха? Защо го спасиха.

Въпреки късния час по улиците имаше движение. Спряха пред една къща близнак на тиха уличка с ниски дръвчета от двете страни. Прозорците на съседните къщи не светеха. На стотина крачки имаше улична лампа. Пред къщата се извисяваше висок жив плет от лаврови храсти. Беше строена през 30-те и имаше веранда и врата с цветно стъкло. Над външната врата светеше лампа. На табелката пишеше „Лаврови храсти“. Градинката отпред безнадеждно чакаше пролетта.

Феликс натисна звънеца. След няколко минути в коридора светна и някой се приближи до вратата. Отвори изтощен на вид мъж с разкопчана риза. Тънкият му врат и хлътналите бузи загатваха, че е болен, но държанието му беше въодушевено като на ученик, отишъл на излет. Носеше очила със златни рамки, прилепнали до лицето.

— Боже мой, Феликс! Духът на Дюнкерк е още жив. Събираме се след цели четирийсет години. Сетне погледна Джек и каза:

— А вие трябва да сте доктор Гулд.

Джек кимна. Слабият мъж протегна ръка.

— Паркър. Чувал съм много за вас. Но сигурно умирате от студ. Заповядайте, влезте.

Дръпна се настрана, за да ги пусне в тесния коридор. Някой бе положил усилия всичко да изглежда обикновено. Конски подкови на едната стена, пейзаж от неизвестен художник, изкуствени цветя в месингова ваза и килим в отвратителни шарки на цветя. Типичен английски дом. Паркър го заведе в кухнята, която се намираше в задната част на къщата.

— Това е тъй нареченото „безопасно скривалище“ — обясни Паркър.

— Не ми се вижда много безопасна.

— Откровено казано и на мен — Паркър сви рамене. — Но хората тук разбират от тези неща и мисля, че имат право. Не сме толкова непревземаеми, колкото невидими. Само Светият дух може да ни намери тук.

— Увериха ме, че ще мога да ходя където искам.

Паркър кимна. Имаше вид на застаряващ човек, но Джек изумен установи, че не е на повече от четирийсет години.

— Да, свободен сте. Но предполагам, че Феликс ви е разяснил какви биха били евентуалните последици от заминаването ви.

— В известен смисъл, да.

— Съветвам ви да останете тук поне тази нощ. Не ви задължавам, но смятам, че едва ли сте в състояние да намерите място за спане по това време. Пък мисля, че имате и други проблеми. Нямате пари и документи, нито с кого да се свържете.

— Имам приятели в Лондон. В университета и в Британската библиотека.

— Мога да ви уверя, че телефоните им вече се подслушват. Не от нас. Ще проследят и банковата ви сметка, така че, ако се опитате да изтеглите пари, ще разберат къде се намирате.

— Защо съм толкова важен?

— Защото имате достъп до информация. Ще направите добре, ако прекарате нощта тук. Съгласите ли се да говорите пред нас и да ни сътрудничите, ние ще се погрижим за вас.