Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— А в замяна?

— В замяна ние ще ви пазим. Останете ли сам, веднага ще се превърнете в удобна мишена за хората, които искат да ви премахнат. След седмица тялото ви ще бъде изхвърлено на брега на Темза. Ние ще ви охраняваме. Ако ни се предостави възможност, ще отстраним заплахата. Помислете добре. Не вършете нищо прибързано. Мисис фон Фройдигер пое огромен риск, като организира бягството ви. Длъжник сте й.

— Бих желал да я видя.

— Това е невъзможно.

— Настоявам.

Паркър се поколеба.

— Много е трудно. Не можем да ви позволим да излагате живота й на риск. Но ще видя какво мога да направя.

— Утре?

Паркър поклати глава.

— Не, изключено! Мисля, че нямате ясна представа за положението й. Всяка нейна стъпка трябва да бъде добре обмислена. Една-единствена грешка и тя ще ви прави компания в Темза. Или по-скоро в Рур. Мисис фон Фройдигер вероятно ще дойде в Лондон между Коледа и Нова година. Ще уредя нещо. Само трябва да бъдете търпелив.

— Добре. Ще остана тази нощ.

— Отлично. Защо не изпиете чаша какао с нас?

На другата сутрин след закуска Феликс го заведе в задната част на къщата. Паркър вече беше там и се занимаваше с някакъв стар прожекционен апарат. До него имаше по-модерен аспектомат и кутия диапозитиви.

— Добро утро — рече Паркър. — Имаше ли нещо хубаво за закуска?

— Бекон и яйца.

— Така и предположих. Мисис Бидуел обича да готви пържено. Мрази да храни момчетата си с нискокалорични храни. Сам ще се уверите. Ще заминете оттук десетина килограма по-тежък, отколкото дойдохте.

— Мислех, че няма да остана толкова дълго.

— Още не сте опитали пърженото на мисис Бидуел.

Паркър нагласи филмовата лента в апарата.

— Стар филм. Не разбирам много от техника — добави той и погледна през прозореца. — Противно време.

Джек проследи погледа му. В малката мокра градина стърчаха подкастрените стебла на розите. Имаше и трева, плевели, ограда и навес.

— Кой е собственикът на тази къща?

— Нямам представа. Научен съм да не задавам такива въпроси. Предполагам, че принадлежи на някой безименен правителствен отдел. Естествено, в нотариалния акт фигурира някакво измислено име. Да не сте намислили да я купувате?

Феликс отново палеше лулата си. Джек се зачуди колко лули изпушва на ден.

— Имате ли вест от Мария? Добре ли е?

— Всичко е точно — отговори Феликс. — Наши хора наблюдават къщата в Париж. Мария и съпругът отишли на езда сутринта.

— Сигурни ли сте, че тя е в безопасност?

Феликс сви рамене.

— Предполагам, че е така. Довечера семейство фон Фройдигер заминават за Есен.

На отсрещната стена вече бе разпънат екран.

— Доктор Гулд — каза Паркър, — бихте ли седнали на онзи стол? Благодаря. Ако обичате, не задавайте въпроси, докато не свършим. След това можете да питате колкото искате. Дръпни пердетата, Феликс.

Феликс се приближи до прозореца и дръпна басмените пердета, които се оказаха изненадващо плътни. В стаята стана тъмно.

Сноп бяла светлина проряза мрака. На малкия екран се появиха цифри, сетне се разнесе музика. А едновременно с нея се показа символът на една отдавна изчезнала тирания.

Филмът свърши и Паркър започна да пренавива лентата. Белият лъч, изпълнен с прах, още разкъсваше мрака. Феликс се обади от ъгъла.

— Монтаж, разбира се, но много изкусно направен. Отнел им е доста време. Завършили са го в последния момент. Ала е послужил за целта им.

— Какво беше това? — попита Джек.

— Въпросите после — отговори Феликс и се обърна към Паркър. — Следващия, ако обичаш.

Прожекционният апарат угасна. Светна друг лъч. Чу се тихо изщракване и на екрана се появи първият диапозитив.

— СС щандартенфюрер Вилхелм Клитман — започна Феликс. — Настоящото му местонахождение е неизвестно. На снимката е двайсет и девет годишен. Току-що назначен за комендант на затвора Фридрихщайн в Берлин. Намирал се е в огромен комплекс с размерите на бункера, където Хитлер и съратниците му са се крили в края на войната. Построен е там, където доскоро беше Източен Берлин. Затворът бил в руската зона в продължение на един месец, по времето, когато Клитман бил комендант.

— Но… Това е невъзможно — не се сдържа Джек.

— Невероятно, да, но не и невъзможно. Комплексът бил дълбоко под земята и скрит много по-добре от бункера на Хитлер. Съмнявам се дали самият фюрер е знаел за съществуването му. Той е още там, но малцина знаят това.

Чу се още едно изщракване и се появи втори диапозитив. Възрастен мъж в облекло на немски съдия. — Съдия Ервин Оберхаузер, председател на Военния трибунал срещу военнопрестъпниците, проведен в затвора Фридрихщайн в периода 24 юни — 17 август 1945. Там имало седемдесет и двама британски разузнавачи, арестувани по време на войната. Сред тях били неколцина от членовете на тайната организация, известна с името „Октомври“. На процесите присъствали висши официални лица от Райха, членове на Генералния щаб и представители на съдебната власт. Не е необходимо да казвам, че всичко било инсценировка. По онова време истинските държавни служители, офицерите от Вермахта и СС, съдиите и адвокатите били мъртви, арестувани или се криели.