Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— Да ти разкажа ли що за човек е Карл?

— Вече ми каза, че е богат и влиятелен.

— Това не е моят съпруг, а хер Карл фон Фройдигер. Такъв е в управителния съвет, на приемите, на търговските изложения и когато се среща с министрите от кабинета. Но аз живея с друг човек. Не мисли, че се държи лошо с мен. Никога не би ме ударил или обидил, нито би спрял издръжката ми. Прекалено голям еснаф е. Карл е сноб и безрезервно вярва в своята класа. Тя е нещо мистично за него. Поведението му е формирано от това. Мъжете от нисшите класи бият жените си, средната класа се държат като зверове с тях, но неговата класа знае как да се отнася към дамите. Една бита съпруга няма да изглежда добре на приема. Наплашената жена ще се държи непохватно на вечерята или на бала. Това е немислимо. Благоприличието трябва да се спазва на всяка цена. Ето защо той не ме бие и не вдига скандали. Карл е студен. Нямаш представа колко е леден! Плаши ме. Никога не ме е обичал. Знаех го от самото начало, но се надявах, че може да се промени. Опитах се да го обикна. Карл беше мил и внимателен и аз мислех, че ако се старая, може да превърна учтивостта му в любов. Дълбоко грешах. Той отдавна се бе извисил над тези неща. Над любовта. Това нямаше нищо общо с мен, макар често да се опитваше да ми внушава, че не е така. Но аз се отклонявам от най-важното. Започнах да подозирам, че онова, което ми бяха разказали за баща ми и за Източния кръст, е истина. Случайно откривах разни неща. Предимно за бащата на Карл, Рейнолд. Карл дължи всичко на него. Рейнолд е още жив и здрав, въпреки че наближава деветдесетте. На рождения ден миналата година присъстваха всички видни личности в града: председателят на Търговската камара, представител на министерството на търговията в Бон и дори католическият епископ. По време на Втората световна война Рейнолд бил нещо като шеф на военната икономика. Това, естествено, означава, че е помагал на нацистите. Компанията му произвеждала оптически мерници за оръжия и стъкло за прозорци на самолети. Наградили го с орден „Орлов щит“. Мария замълча. Джек не искаше да слуша всичко това. Единственото му желание беше да я докосва, да я люби.

— През февруари 1933, по-малко от месец, след като Хинденбург назначил Адолф Хитлер за канцлер, един човек на име Ялмар Шахт поканил двайсет и пет изтъкнати германски индустриалци на среща в дома на Херман Гьоринг в Берлин. Присъствал и Хитлер, и домакинът. Шахт току-що бил станал председател на Райхсбанк. Той беше близък приятел на свекър ми. На онова събиране Рейнолд и останалите дали обет да подкрепят финансово нацистката партия. Шахт събрал три милиона марки, които гарантирали успеха на нацистите за години напред. Всъщност Рейнолд вече бил член на „Кеплер Крайс“, сдружение от пронацистки настроени индустриалци, създадено две години по-рано. Те финансирали Хитлер, преди да завземе властта. Огромни суми били внесени на една специална сметка, Зондерконто S, в банка „Курт фон Шрьодер“. След войната Рейнолд бил интерниран за известно време. Обвинили го в различни престъпления, главно в използването на робски труд във фабриките му. Осъдили го на доживотен затвор. Той бил един от военнопрестъпниците — предимно индустриалци, които държали в затвора в Ландсберг. Освободили го заедно с Алфред Круп. И двамата възстановили богатството си. Карл ми каза, че баща му излязъл от затвора по-богат от преди. Фабриките му още работели. Благодарение на Карл и на факта, че Съюзниците правели всичко възможно, за да изправят Германия на крака.

— Фабриките му не са ли били бомбардирани по време на войната?

Мария поклати глава.

— Така мислят всички. Всъщност бомбардировките на Съюзниците разрушили едва двайсет процента от военната мощ на Германия. Индустрията изобщо не пострадала. Предприятията на фон Фройдигер не престанали да произвеждат продукция от първия до последния ден на войната. В края на краищата става дума за бизнес.

Тя се успокои. Бе стигнала до един етап от живота си, когато не знаеше в каква посока върви. Тази нощ Мария беше съчетание от любов и вина. Още седеше гола в леглото до единствения мъж, когото някога бе обичала, като се опитваше да се оправдае пред него заради измяната към съпруга си и баща си и да намери начин да му обясни защо не могат да се срещнат отново. От една страна, беше твърде опасно, а от друга — защото се страхуваше, че вината ще я съсипе. А останалото? В състояние ли беше да му каже онова, което най-много искаше — как е станало така, че да се срещнат?