Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Стая 1520 беше наблизо. Павличко отвори вратата и отстъпи встрани, докато Белов вкарваше Джек вътре.

Помещението беше обзаведено в тежкия сталинистки стил от 50-те. Издути кресла, дълги прашни пердета, позлатени предмети и радио, което имаше такъв вид, сякаш още предаваше речите на Маленков и Булганин. В единия ъгъл имаше огромно легло с тежък кървавочервен юрган.

Белов помогна на Джек да се съблече.

— Искам да легнете — каза той. — Няма да продължи дълго. Не се страхувайте.

Вдигнаха го от количката и го пренесоха на леглото — най-коравото, на което бе лежал дотогава. Искаше му се да скочи и да побегне, но краката му бяха отмалели, пък и едва ли би се справил с похитителите си.

— Защо това е толкова важно за вас? — попита Джек. Белов сви рамене. За него най-важното беше да изпълнява заповедите.

Павличко извади голямо шише, пълно с продълговати таблетки. Сигурно имаше около двеста хапчета. На етикета пишеше „Натриев амитал 200 мг“. Белов излезе от банята с чаша вода, която държеше високо нагоре като трофей. Сложи я на нощното шкафче до таблетките.

— Седнете — рече той и помогна на Джек да се облегне на дървената табла на леглото.

Павличко отвъртя капачката и изсипа десетина хапчета в шепата си.

— Доктор Белов иска да ги глътнете. По две наведнъж. Не бързайте. Не искам да ви стане лошо и да ги повърнете.

— Защо не ми направите една инжекция и всичко да свърши?

Белов поклати глава.

— Така е по-добре. Повярвайте ми.

Той подаде на Джек чашата, а Павличко — хапчетата.

— А ако откажа?

Павличко извади нещо от джоба си — бръснач.

— Моля, глътнете таблетките. Ще бъде по-приятно за вас.

Джек се поколеба, после взе хапчетата. Успокоителните, с които го бяха натъпкали, бяха сломили волята му. Нямаше никакви сили да се съпротивлява. Имаше ли смисъл да се бори с неизбежното? Сложи таблетките в устата си и ги преглътна с водата. Павличко му подаде още две. После още две. Джек се зачуди колко ще продължи всичко това.

Не чуха вратата. Павличко разбра, че нещо не е наред едва когато видя Белов да се гърчи и да пада на леглото. Протегна ръка към него и съзря огнестрелната рана на тила му. Рязко се обърна. На около шест крачки от него стоеше един мъж. Носеше кожена шапка и палто, а в ръката си държеше пистолет с дълъг заглушител. Оръжието беше насочено към главата на Павличко. Мъжът го държеше неподвижно, сякаш се бе сраснало с ръката му.

— Не искам да го използвам втори път — рече непознатият.

Славянски акцент, но не руски. Беше трийсетгодишен, русокос и хладнокръвен. Не оставяше никакво съмнение, че владее положението.

— Стани — заповяда той. — Бавно. Павличко се подчини.

— А сега извади пистолета от джоба си с лявата ръка. Задъхан, Павличко извади своя „Токарьов“ ТТ-33.

— Хвърли го на леглото.

Украинецът изпълни заповедта. Не можеше да повярва, че това се случва с него.

— Знаеш ли кой съм аз? — попита той.

— Много добре знам кой си — отговори непознатият. Какъв ли е този тип — белоруснак, чех или поляк, чудеше се Павличко.

— На твое място не бих залагал на това — продължи русокосият. — А сега, помогни на доктор Гулд да стане и да отиде в банята.

— Доктор Гулд не е в състояние да…

— Няма да повтарям.

Павличко вдигна Джек и го повлече към банята. Мъжът взе пистолета от леглото и тръгна след тях, като вървеше на безопасно разстояние.

— Доктор Гулд, в съзнание ли сте? Джек кимна. Главата му беше замаяна.

— Наведи го над мивката. Пъхни два пръста в гърлото му и натискай, докато повърне. И по-бързо.

Придържайки Джек за кръста, Павличко изпълни заповедта. Джек започна да повръща и изхвърли всичко, което имаше в стомаха си.

— Изнеси го. Сложи го в количката.

Павличко помогна на Джек да се добере до количката. С всяка измината стъпка Джек усещаше, че силата в краката му се възвръща.

— А сега, легни на леглото.

Павличко недоволно се подчини. Непознатият застана до леглото и заповяда:

— Седни.

Взе чашата и я подаде на Павличко.

— Не можеш да ме принудиш…

Русокосият изсипа пет-шест таблетки в ръката си и ги даде на украинеца. С трепереща ръка Павличко започна нервно да гълта хапчетата, като се давеше.

— Достатъчно.

Мъжът взе чашата и я остави на нощното шкафче. Джек забеляза, че носи тънки ръкавици.

— Отвори уста.

— Ще ти дам пари — каза Павличко. — Ще уредя каквото искаш. Повярвай ми. Аз съм богат. Имам влиятелни приятели.