Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— Йосиф Кайяфа. Той бил първосвещеник дълго време — от 18 до 36 г. сл.Хр.

— В такъв случай писмото датира оттогава.

— Ще видиш.

Джек улови погледа на Йосиф. Какво имаше? Какво го измъчваше?

— Пророкът е казал: „Свещеникът и пророците съгрешиха със силната напитка.“ Писмото ти пристигна днес. Донесе ми го твоят братовчед Симеон, братът на съпругата ми, който е добре дошъл в моя дом. Праведен човек, който тази нощ ще отседне при Съвършените („Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта към него е съвършена“ — Иоан 1:12 — Б.пр.), а утре пак ще замине за Ерусалим, съгласно указанията на прокуратора… Джек се колебаеше.

— Не съм сигурен в името. Може би е Валерий? Йосиф кимна.

— Валерий Граций. Бил прокуратор от 16 до 26 г.сл.Хр., а после на негово място бил назначен Пилат Понтийски.

— Това съвсем уточнява периода. Йосиф, ако това е есейски текст, той е уникален. Нито в един от ръкописите от Кумран няма толкова дати и имена.

— Така е, Джек. Но това не е част от вътрешния им правилник, а писмо, адресирано до Йосиф Кайяфа, което е трябвало да бъде предадено от братовчед му Симеон. Авторът иска това да бъде ясно разбрано. Много е важно за него. Ще разбереш защо.

Джек продължи да чете.

— Молихме се заедно повече от час и искахме Господ да ни води в това начинание. Защото днешното време е ужасно. Скоро ще дойде Месията. Свещеният град и жителите му отчаяно се нуждаят от мъдрост и истина. Мнозина погазиха Закона и трябва да се страхуват, че Божията ръка ще се стовари върху тях и Той ще ги погуби така, както превърна предишните поколения в прах. Не се бой, братовчеде Кайяфа, защото Бог ще бъде с теб, ако вървиш по Неговия път и спазваш договора си с Него, както го спазва Нозрим..

— Има предвид Нозрим ха Брит, Пазителите на договора. Би трябвало да знаеш, че това е есейски термин. Както и Съвършените.

— Да, разбира се. В твоето любезно писмо ти ме молиш да ти разкажа всичко за себе си. За какъв се мисля и защо тук съм известен като Учителя на справедливостта.

Джек спря да чете.

— Господи, Йосиф! Сега разбирам защо се вълнуваш. Това писмо е от Морех ха Зедек, самият водач на есеите. До първосвещеника в Ерусалим.

Йосиф не каза нищо, само пребледня. Какво ли толкова го измъчваше? Писмото наистина беше необикновено, вероятно по-ценно от цялата колекция, ала Йосиф имаше такъв вид, сякаш някакво противно животно бе изпълзяло и го бе ухапало.

— За моето семейство си добре осведомен. Познаваш чичо ми Юда, който предвождаше бунта срещу римляните, когато аз бях малък. Юда Галилейски ли има предвид?

— Мисля, че да. Бунтът срещу римляните бил през 6 г.сл.Хр.

— И Учителят на справедливостта бил негов племенник?

— Така изглежда.

— А братовчедът на съпругата ти е моят баща, равинът Йосиф, син на Яков. Майка ми Мария е също твоя родственица чрез брака си.

Джек вдигна поглед от ръкописа.

— Колко странно…

Видя лицето на Йосиф и усети как сърцето му изстина, сковано от внезапен, невероятен страх.

— Нима мислиш, че…

— Чети по-нататък, Джек. Ще разбереш.

— Самият ти изпрати дарове по случай моето раждане, за да поздравиш баща ми, защото аз съм неговият първороден син и много скъп за него. И самият ти му каза да ме кръсти Йешуанг (Или Йехова Спасител — еврейско име на Исус — Б.пр.) в чест на твоя брат, който носи същото име.

Джек едва не изпусна ръкописа. Той изведнъж натежа в ръцете му. Пръстите му се вцепениха, не усещаше нищо.

— Йешуанг — промълви той. — Исус.

— Това е биографията му, Джек. Написана от самия него. Прочетох я и знам, че няма никакво съмнение. В ръцете си, стари приятелю, ти държиш първото евангелие. Истинското. Единственият достоверен разказ за живота на Христос. Със собствения му почерк.

По-късно, когато излязоха на студената слънчева светлина, Джек си помисли, че трепетът, който почувства, когато разбра какво представлява ръкописът, е неестествен и недостоен за един учен. Но какво от това, по дяволите? Колко пъти през живота си можеш да попаднеш на такова нещо? Много добре съзнаваше това и докато оставяше ръкописа, изпита страх. Още не знаеше защо.

— Не може да е автентичен — заяви той.

Това му се струваше единственият откровен отговор. В противен случай Джек виждаше пред себе си стръмен склон, водещ към суеверието и безумието, към страната на невероятното.

— Не може да е автентичен, Йосиф. Сигурно е фалшификат.

Руснакът бавно поклати глава.

— Не, приятелю, не е. Иска ти се да бъде така, но аз те уверявам, че грешиш. Мислиш ли, че бих ти дал подобно нещо, без да го прочета и изследвам? Месеци наред се занимавах с това писмо, зарязах всичко друго. Това не е първият ръкопис, на който попадам. Намерих го в купчина документи, които приличаха на счетоводни книги на синагога. Кой би оставил умело изработен фалшификат там, където ще потъне в забрава? После вероятно е бил преместен в архивите на СС. Много разумно. Или тук, залостен в подземията на библиотека „Ленин“, където не се допуска никой. В Кумран има още неизследвани пещери. Има неразкрити гробове на есеи. Убеден съм, че знаеш множество чудесни места, където някой би скрил фалшификата си.