Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Един висок мъж стоеше на импровизирана трибуна и говореше на множеството. Тук-там младежи раздаваха листовки или продаваха вестници. Въпреки студа имаше много черни ризи, на някои от които бе избродирано нещо като камбана. Сред младите хора имаше групи възрастни мъже, чиито гърди бяха окичени с разноцветни медали — ветерани от Великата отечествена война, които още търсеха в патриотизма отговор за житейските си несполуки. Джек видя, че неколцина от слушателите са пияни. Едно момче се приближи до тях.

— Желаете ли „Млада гвардия“?

Йосиф дръпна Джек за ръката.

— Какво има, Йосиф? Какви са тези?

— „Памет“. „Млада гвардия“ е списанието на младите националисти. Това са антисемитите, за които ти казах.

Лицето на Йосиф почервеня. Едва сдържаше гнева си. Джек се огледа. Мнозина от минувачите изглеждаха безразлични, но нито един враждебно настроен. Вниманието на други беше приковано от оратора. Гласът му се извисяваше над шума от уличното движение по булевардите „Калинин“ и „Гогол“. Милиционери стояха край тълпата и наблюдаваха.

Изведнъж настъпи суматоха. Някой развя знаме, след него се появи още едно. Чуха се викове.

— Какво става?

— Протестират. Не всички поддържат тези фашисти. Но в същия миг милицията пристъпи към действие.

Сякаш се повториха старите времена, когато на Червения площад КГБ разгонваше демонстрантите, късаше плакатите и натъпкваше крещящите мъже и жени в микробуси без регистрация. Привидно ленивите милиционери изведнъж започнаха да налагат протестиращите с къси палки. След няколко минути „Памет“ необезпокоявани продължиха митинга си.

— Да се махаме оттук — рече Йосиф и пак дръпна приятеля си за ръката.

Отново тръгнаха по булевард „Калинин“.

— Защо не напуснеш страната? — попита Джек. — Сега си свободен да отидеш където поискаш. Еврейският университет ще те посрещне с отворени обятия.

Приятелят му се обърна разгневен към него.

— Не мога! Всеки ден по две хиляди евреи подават молби за изходни визи. Останахме съвсем малко. Напускат като плъхове потъващ кораб. „Памет“ ни нападат по улиците, палят апартаментите ни, а властите бездействат. Дори те се страхуват. Много по-лесно е да оставят „Памет“ да се разправят с нас. Всичко, което не върви в Русия, се приписва на евреите. Още съществувал заговор между империалистите, масоните и ционистите. Затова всички се радват и си мислят: „Чудесно! Нека гадните евреи се махнат и правят другаде мръсните си номера.“ Джек, сега тук става същото като в Германия по време на нацизма. Всички искат евреите да напуснат страната.

Помагат им да го направят. Айхман, за когото ти разказах, се смята за голям специалист по еврейските въпроси, определя се като ционист, сприятелява се с ционисти и им сътрудничи, а в същото време иска да изгони евреите. Скоро това няма да им е достатъчно. Останалите тук евреи ще бъдат избити. Но ако всички заминем, те ще намерят други изкупителни жертви. Трябва да им се противопоставим. Ето защо оставам.

— А Леа и Сима? Не се ли тревожиш за тях?

Лицето на Йосиф помръкна.

— Не ми говори повече така — извика той. — Всеки ден се тревожа за тях. Безпокоя се как Сима ще израсне тук, където има такава омраза. Но не искам да я уча, че единственият изход е бягството.

Задъхан, той се облегна на една стена, за да се успокои.

— Извинявай, Джек — каза след малко Йосиф. — Разкрещях се, а ти говориш разумно. Същото казват всичките ми приятели. И сигурно е така. Може би нямам право да принуждавам Леа и Сима да стоят тук, където рискът е голям. Ала цял живот съм се надявал, че нещата ще се оправят. Комунистите ги няма, има свобода на вероизповеданията. В Москва най-после разрешиха на евреите да изучават иврит. Строят еврейски музеи, има еврейски театър. Ти не си истински евреин и не разбираш какво означава това.

Джек поклати глава. Когато беше малък, баща му говореше по същия начин. „Всички добри евреи са мъртви — бе му казал веднъж, — но няма да им позволим отново да постъпят с нас така. Този път ще се борим.“

— Напротив, много добре те разбирам. Радвам се, че има смели хора, които се противопоставят на всичко това.

— Не е нужна само смелост, Джек. Трябва да си и малко безразсъден. Но понякога безразсъдността е всичко, което имаме.

Гневът на Йосиф стихна веднага щом се прибра вкъщи. Джек се удиви на въздействието, което Леа имаше над съпруга си. Самото и присъствие успокои и размекна стария му приятел. Не й разказаха за митинга на „Памет“, нито за последвалия го разговор.