Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Йосиф пое дълбоко въздух. Вече бе стигнал до същината на въпроса или поне толкова близо, колкото се осмеляваше да каже в присъствието на Волнухин.

— Джек, това са текстове, които никой учен не е виждал. Нямах време да ги разгледам подробно, но мисля, че тук имаме ръкописи от 1-век, дори по-ранни. Екземпляри от текстове, които досега са намерени само в Кумран. И множество от по-ранни периоди, напълно неизвестни.

— Но това е невероятно — избухна Джек. — Как е възможно тези археологически находки да са попаднали в Полша или в Латвия? Всички подобни ръкописи са намерени в Египет и Израел. Йосиф поклати глава.

— Не използваш въображението си, Джек. Подобни документи не се намират при археологически разкопки. Имаш право, че първоначално са били в Израел. А може би са принадлежали на евреите от Александрия или Багдад? Кой знае? Но малко по малко те били изнесени оттам. Разсъждавай внимателно. Първите евреи, пристигнали в Европа, се заселили във Франция, Испания и Италия. Години по-късно те започнали да се придвижват на изток и се установили в Полша. Други тръгнали по Дунавската равнина. Те явно имали ръкописи, завещани от родителите им, реликви от Свещената земя, откъдето били прокудени.

Настъпи тишина. Джек започна да схваща за какво става дума. Ако това беше истина, ако ръкописите бяха автентични, както твърдеше Йосиф, предстоеше им да извършат най-великото откритие след намирането на папирусите от Мъртво море. Може би дори още по-значимо. Той заговори, но гърлото му беше пресъхнало.

— Аз… Йосиф, какво точно искаш от мен? Защо ме накара да дойда?

— Казах ти, че тези ръкописи представляват проблем, Джек. Ще бъде много трудно, дори невъзможно да намерим истинските им собственици. Те са загинали в Треблинка и на други ужасни места. Можем да ги предложим на правителството на Израел, но дори сега това е чувствителен въпрос за нас. Има и допълнителни усложнения. Ако бъдат върнати на истинските им собственици, ръкописите отново ще се пазят само в семействата и никой няма да ги види. Йосиф погледна директора си, после отново се обърна към Джек.

— Доктор Волнухин смята, че ни се полага някаква компенсация, ако ги предадем. Не за самите нас, уверявам те. Виждаш какви са условията тук. Нямаме дори осветление и отопление. А учените не могат да работят без тези неща. А работа има. И най-малката компенсация би ни помогнала много.

Волнухин мълчеше, но кимаше на Джек, сякаш се притесняваше да признае, че онова, което казва Йосиф, е истина.

— Разбираш ли ме поне донякъде, Джек? Нужен ни е посредник, човек, на когото можем да се доверим. Много е важно.

Джек седеше неподвижно. Имаше чувството, че Йосиф го бе ударил по главата с нещо тежко. Все още не му беше ясно какво точно искат от него.

— Аз… Не знам какво да кажа.

— Не е необходимо да говориш. Само гледай. После ще помислиш и ще ни кажеш. Но първо виж.

— Доктор Гулд — намеси се Волнухин, — разбирате ли какво ви молим да направите? Бих желал да проучите задълбочено тези ръкописи в присъствието на доктор Шаранский. Стойте при тях колкото искате. Съзнавам, че това може да ви отнеме дни, дори седмици. Може да идвате тук, когато пожелаете, при условие, разбира се, че пазите всичко в тайна. Доктор Шаранский ми каза, че можем да ви се доверим, и аз му вярвам. Искам да определите горе-долу каква е пазарната цена на тези материали и да съставите списък на библиотеките и другите институции, които смятате, че имат средства да ги купят. Нямаме други условия, освен че всичко трябва да бъде достъпно за учените по обичайния ред. Да няма укриване. Нито продажби на колекционери. Когато свършите с това, ще бъдете възнаграден за труда. Мисля, че не възразявате.

Джек дълго гледа Волнухин, без да каже нищо. Ако Йосиф не го бе довел тук, щеше да стане и да излезе. Никак не му се нравеше онова, в което Волнухин искаше да го въвлече. Ако ръкописите бяха поне наполовина толкова важни, колкото твърдеше Йосиф, надпреварата щеше да бъде безумна, при това в международен мащаб.

— Ще ги прегледам — каза накрая той. — В момента мога да ви обещая само това. Другите въпроси ще разискваме по-нататък. Ще ги видя и ще ги обсъдя с колегата си. Достатъчно ли е?

— Разбира се. Това е всичко, което очаквам на този етап. И обещавате да пазите всичко в тайна, нали?

— Вече обещах.

— Много добре. А сега ще ви оставя с доктор Шаранский сред вашите съкровища. Ако ви трябва нещо, ще бъда в кабинета си. Тук има телефон. Цялата библиотека е на ваше разположение.