Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Ръкуваха се и Волнухин излезе. Настъпи тишина. Йосиф наруши мълчанието.

— Той е добър човек, Джек. Честен е. Никога не е бил номенклатурчик. Лежал е две години в затвора за антисъветска дейност. И шест месеца в „Белие столби“.

Джек не знаеше какво е това.

— Психиатрична клиника. Давали им опиати.

— Нервна криза ли е имал?

— Не, не ме разбра. Казал, че иска да избяга от Съветския съюз. Лекарят решил, че „не може да се приспособи към околната действителност“. Противопоставиш ли се на системата, ти си или престъпник, или луд. Ала Волнухин си е наред. Познавам го отдавна.

— Той има нюх към парите, Йосиф. Тук става дума за огромни суми.

На лицето на Йосиф се изписа обида.

— Толкова ли е лошо това? Та той е директор на една от най-богатите библиотеки в света, а няма пукнат грош. Орязаха му бюджета за следващата година. Пак ти казвам — иска парите не за себе си, а за науката.

Джек кимна.

— Да. Извинявай. Имаш право. Той постъпва правилно. Е, откъде ще започнем?

Йосиф го заведе в съседното помещение, което се осветяваше от слаба лумисцентна лампа. Голямата дървена маса беше направена от няколко по-малки — целите отрупани с разхвърляни ръкописи. Страховита гледка за човек, който знае колко труд се изисква, за да се подреди, съхрани и опише всичко това. Да не говорим за прочита, превода и написването на коментар.

— Съжалявал ли си някога, че не си се захванал с някоя по-лесна професия, Йосиф? Нещо като ядрена физика например?

— Много пъти, Джек. Ела да ти покажа онова, което съм прочел досега.

Йосиф имаше тетрадка, където бе описал по-важните неща. Докато преглеждаха записките и документите, Джек се обаждаше все по-рядко. Мащабността и качеството на сбирката го оставиха безмълвен. Нямаше думи за онова, което видя и докосна. От опит знаеше, че ако предоставеха достъп на учените до това място, библейската наука щеше да отбележи невероятен напредък.

— Безпокоиш се дали учените ще получат достъп до всичко това, нали? Мислиш, че ще стане като с ръкописите от Мъртво море — група специалисти, която зорко бди над текстовете и пуска информация само когато сметне за нужно. От това се страхуваш, нали?

Йосиф кимна.

— Да. Джек, имаш право. Трябва да говорим и по този въпрос.

Той се колебаеше. Джек усети, че в помещението не е толкова топло, колкото му се бе сторило. Някъде капеше вода.

— Но не заради това те доведох тук — продължи Йосиф. — Този проблем не ме безпокои толкова.

— Не разбирам.

Имаше нещо в държанието на Йосиф, от което го полазиха ледени тръпки.

— Има и друго, Джек. Не исках да го казвам пред Волнухин. Той не знае и мисля, че не трябва да разбира за него.

— За кое?

— Ти видя една малка част от колекцията, Джек. Уверявам те, че всички ръкописи са старинни и изключително ценни. Убеден съм, че са автентични. Смятам, че и ти си на същото мнение.

— Да. Ако са фалшификати, те са забележително добре изработени.

— Не са фалшификати, Джек, повярвай ми. Тук има немски списъци, всичко е систематизирано. За съжаление са непълни. Но знаем, че тези документи идват от такива места, където никой дори не би сънувал да ги фалшифицира. Не и такива неща. Това би било богохулство.

Той млъкна.

— Какво има, Йосиф?

Евреинът се сепна, сякаш се опитваше да се отърси от някакъв зъл дух.

— Няма значение, Джек. Има един ръкопис, който още не си видял. Ей там е.

На отделна маса до стената беше подредена малка сбирка от ръкописи. Йосиф се наведе и взе един от тях. Разчисти място и внимателно го разтвори.

— Не е труден за четене. Почеркът е четлив.

Джек нагласи лампата над ръкописа. Беше написан на пергамент, на арамейски език и датираше от 1-век. С черно мастило, зацапан на места, но достатъчно ясен. Започна да чете.

— Нито бушуващите води, нито ярко горящите огньове ще ме принудят да наруша договора си с Теб, О, Господарю, нито Синовете на светлината ще ме смятат за безверник. Звучи ми познато — рече Джек. — Като че ли съм го чел и преди.

— Не е възможно — каза Йосиф без никакво колебание. — Повярвай, търсил съм подобни ръкописи. Може би „Синовете на светлината“ ти е познато.

— От ръкописите от Кумран.

— Да. Но тук пише много повече.

— Искаш да кажеш, че това е ръкопис от Кумран? Или най-малкото е написан от есеите?

— Чети и не питай. Запази въпросите си за после. Джек продължи да чете.

— Аз съм сред врагове, но сякаш живея в крепост, защото Ти, Господи, си моята крепостна стена. Навлизам в пустинята, но сякаш съм сред градини и потоци, защото Ти, Господи, си река в мен и гора от кипариси, борове и кедри. Това като че ли е ред от писмо. До негово превъзходителство еврейския първосвещеник председател на синедриона Йосиф, Господ да му покаже пътя към законността.