Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

— С каква е бил тогава — с актриса ли?

Денис поклати глава. Джек забеляза, че по слепоочията косата му бе оредяла. Беше изпил бирата си. Винаги пиеше бързо.

— Не, със свещеник. Заварили ги голи. Направили снимки. Нямало изход за О’Мъркю. Казаха ми, че младият свещеник се самоубил. Непотвърдена информация, разбира се.

— Работа на професионалист.

— Така изглежда. Ами, това довършило О’Мъркю. — И ти мислиш, че Щефан Розевич е замесен в това?

— Ще се въздържа от преценки, Джек. Но много ми се иска да събера улики срещу него. Довечера смятам да се отбия в къщата му. Тръгвам следобед.

Джек се вторачи в приятеля си.

— Няма да те пусне да влезеш.

— О, не се притеснявай за това. Знам някои номера. Джек му разказа за охранителните системи. За жиците. За мъжа на име Хенрик. Информацията малко обезсърчи Денис, но след още едни „Гинес“ и пликче пържени картофки с аромат на бекон той отново се наежи. Бойлан беше журналист и знаеше как да преодолява препятствията. Джек му разказа малкото, което знаеше за Розевич и за живота му в Съмърлон. Не спомена за Мария. Нито за великолепната библиотека и безценната колекция в нея. Поне това дължеше на бившия си работодател.

Прекара вечерта с родителите си в къщата им в Теренюр. От четири месеца не бе ходил там. Посещенията му станаха редки след смъртта на Кейтлин и Сиобан. Съжаляваше, че не познаваше майката и бащата на Кейтлин. Веднъж, когато бяха в Лондон, тя го бе завела в гробището Падингтън и му беше показала гробовете им — един до друг, с еднакви мраморни плочи. Той остави два букета от сини делфинии и бели лилии. Кейтлин изглеждаше необикновено студена и безучастна.

Джек странеше от родителите си, защото се боеше, че те ще обезпокоят скръбта му. Невинните им забележки сякаш бяха пръсти, разкъсващи незараснала рана. Те обожаваха внучката си и тъгата по загубата й се четеше във всичко, което правеха. Не можеше да ги слуша да говорят за нея и да гледа снимките, които пазеха в албума до телевизора.

Неочаквано за самите тях, майка му и баща му се бяха отчуждили вследствие на трагедията. Тя бе станала ревностна католичка, а той — ревностен привърженик на една еврейска секта. Тяхното преоткриване на религията само засили несигурността на Джек. Като единствено дете на родители от смесен брак, Джек бе приел от ранна възраст агностицизма. Сега всеки един от тях поотделно го убеждаваше да се върне към вярата на праотците си, която му беше напълно чужда.

Джек се опитваше да поддържа неутрален разговор, да говори за работата си и за красивото имение Съмърлон, но майка му настоя да извади снимките и разбуди нежеланите спомени. Джек не се преструваше. Кейтлин помнеше различни хора, места и събития с такива точни подробности, че той бе оставил собствената си памет да закърнее. След смъртта и откри, че голяма част от миналото му се е заличила и цели месеци и години бяха само откъслечни мигове, които не се равняваха дори на един ден. Майка му не разбираше това и мислеше, че той се преструва.

— Все някога трябва да приемеш истината, Джек. Не можеш да продължаваш да живееш, като се правиш, че нищо не се е случило.

Сякаш можеше да забрави.

Телевизорът внесе малко спокойствие.

— Морийн Лалор се обади миналата седмица — каза майка му. — Пита за теб.

Неомъжена съседка, приятелка от детинството, негова любима, когато беше шестнайсетгодишен, почти забравена. Едно от оръжията на майка му в кампанията по възстановяването му.

Тръгна си в единайсет, ядосан на себе си, без да знае точно защо. В джоба си носеше парче сладкиш, който майка му бе опекла следобед. Обеща да ги посети в неделя на обяд. Морийн щеше да бъде там.

На следващата сутрин чу по радиото, че Денис Бойлан е мъртъв. Съобщиха подробностите по-късно — намерен бил в подножието на скалите на юг от Болтимор. Вратът му бил счупен. Паднал от около петдесет метра височина. Подхлъзнал се, докато вървял по някаква тясна пътечка.

Вероятно познатото съприкосновение със смъртта или страхопочитанието, което изпитваше пред нея, го възпряха да изтича в полицията и да разкаже онова, което знаеше. Преди всичко нямаше представа как Денис е попаднал на информацията — за О’Мара и О’Мъркю. Нещо повече, щеше да се разбере, че самият Джек доскоро е работил за Розевич, който неясно защо го бе освободил.

А и скалистите пътеки в онази област действително бяха коварни, дори когато не валеше.

Мойра не беше в кабинета си. Джек смяташе да разнищи въпроса за разговора и с Бойлан, но след като научи за смъртта му, промени решението си.