Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Денис Бойлан се обажда няколко пъти. Джек все намираше оправдание, за да отклонява поканите му. Нямаше нищо против да се среща с Денис. Той му беше стар приятел. Пък и се възхищаваше от него. Но Бойлан искаше отново да го върне в околния свят, а това беше единственото място, в което Джек не желаеше да отива.

Един ден се върна от обяд и завари Денис да го чака в библиотеката.

— Напоследък не е лесно да те намеря, Джек.

— Съжалявам, Денис, бях зает.

— И още как! Хайде, паркирал съм колата отвън. Ще отидем да пийнем по нещо и да поговорим.

— Току-що се връщам от обяд. Имам купища работа…

— Ще почака. Говорих с шефката ти, красивата мис Кенеди. Чудесна жена, много разбрана. Освободи те до четири часа. Джек се предаде. Усети тайно споразумение между Бойлан и Кенеди. Несъмнено е била разменена информация. Дали приятелството или нещо друго бе довело Денис тук?

Пивницата беше наблизо. Вътре още обядваха постоянните посетители. Там обикновено се събираха журналисти и правителствени служители. Джек разпозна неколцина членове на парламента, които разгорещено спореха в ъгъла. Денис поръча две бири „Гинес“ и ги занесе в едно уединено кътче. Въздухът беше изпълнен с цигарен дим и с гласове.

— Казаха ми, че се чувстваш по-зле от всякога след това лято — започна Бойлан.

— Какви ги говориш? Кой ти каза?

— Великолепната ти шефка. Заглеждал ли си я, Джек? Има страхотни крака. Няма да е лошо да я поканиш някой път на вечеря. Мисля, че ще се съгласи с готовност.

— За мен ли разговаряхте с Мойра Кенеди?

— Разбира се. И двамата сме загрижени за теб.

— Не знаех, че се познавате.

Бойлан отпи от чашата си. По горната му устна полепна бяла пяна.

— Е, виждаме се от време на време.

— В такъв случай може би ти трябва да я поканиш на вечеря. Щом си очарован от краката й. Много ще си подхождате. А сега, за какво искаше да говорим?

Бойлан избърса устната си.

— Спомняш ли си последния път, когато се срещнахме и ти разказах за отец О’Мара.

— Онзи от Келтската лига ли?

— Да. Ами открих нещо странно. Изглежда, са ме подвели. В края на краищата О’Мара постигнал известен успех. Успял да привлече местния член на парламента О’Мъркю на своя страна. Може би си чувал за него. Произнесъл е няколко шантави речи в долната камара през 1951. Набожен човек. Архиепископът го въртял на малкия си пръст. Имал приятели във всички министерства. Водели се разговори да вземат къщата на твоя човек Розевич и да я дадат на държавата. Щяло да има обезщетение, макар и крайно недостатъчно. Планирали среща в Корк сити. Изпратили билети на някои важни клечки от Дъблин. Говори се, че щели да бъдат произнесени страхотни речи. При това на ирландски.

Той млъкна. Навън мина препълнен автобус.

— Ала срещата така и не се състояла. Отец О’Мара бил намерен мъртъв в полето недалеч от Скибърин. Гръбнакът му бил счупен. По всяка вероятност нещастен случай. Смятат, че е паднал от коня, макар да бил отличен ездач.

Някъде се отвори и затвори врата. Една ръка подаде поднос с напитки през тесния отвор.

— Мислиш, че Розевич е накарал някого да го убие ли?

Джек още не бе докоснал бирата си.

— Казах ли такова нещо? Господи, и през ум не ми е минавало. И все пак смъртта на О’Мара е странна. И вярно — много удобна за Розевич. След кончината на свещеника въпросът за къщата повече не бил повдигнат. О’Мъркю имал друга работа. Само дето…

Бойлан се намръщи. Явно нещо го гнетеше.

— Има нещо много странно. Станало е няколко години по-късно. О’Мъркю, изглежда, пак се заинтересувал от Розевич. Къщата била в неговия избирателен район, а той имал приятели в парламента, които търсели имение, където да забавляват посланиците и чуждестранните високопоставени гости. Това е било преди създаването на Европейската икономическа общност, нали разбираш. Международната търговия била трудно осъществима. Смятали да направят на твоя приятел Розевич предложение, на което нямало да откаже.

— Розевич не ми е приятел, Денис. Моля те, не забравяй това.

Джек усети стипчивия вкус на бирата. Очите му пареха от дима на лулите.

— Както кажеш. Но ти го познаваш. Живял си с него.

Бойлан млъкна. Беше на път да се отклони от темата.

— Ами какво мислиш, че се случило с О’Мъркю, след като посетил Съмърлон, за да сложи картите на масата, така да се каже?

— Предполагам, че са му счупили гръбнака.

Денис зацъка с език.

— Колко си подозрителен, Джек. Нямаш въображение. Счупен гръбнак би било много съмнително. Този път възникнал секс скандал. Не като днешните — с всички гадни подробности, публикувани в някой таблоид. Това е било през 1952. Тогава в Ирландия още не бяха открили секса. Скандалът се ограничавал с неколцина привилегировани личности. Но изтекла достатъчно информация, за да съсипе кариерата на О’Мъркю. Английските вестници не били толкова скромни като нашите.