Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Джек надникна във всички стаи на долния етаж. Нямаше ни следа от Мойра. Зачуди се как живее тук с дългите си крака и добре поддържана коса. Тъмни мръсни стаи с купища книги, списания, мебели от 40-те или 50-те, канапета, натъпкани с конски косми, кресла, тапицирани с изтъркана кожа, разклатени маси, отрупани с дреболии, събирани десетки години, спуснати пердета и мрак. Във всеки ъгъл се таяха паяци, имаше следи от мишки. На стените и таваните се виждаха петна от влага. Прашни паяжини. Сенчести ъгли.

Кухнята беше в пълен безпорядък. Мивката и сушилнята бяха отрупани с мръсни съдове. В капана в ъгъла още имаше мишка. Съдържанието на бюфета беше изсипано на масата и оставено там. Календарът на стената беше от 1967. Мирисът на газ идваше от готварската печка, която беше още по-стара.

Беше почти невъзможно да се мине по стълбите. И те бяха засипани с книги и със стари броеве на „Нешънъл Джиографик“. Докато се качваше, Джек усети колко е студено в къщата. На първия етаж имаше баня. На лавиците стояха бурканчета с крем, а в порцелановата чаша — съвсем нова четка за зъби. Но самото помещение беше старо и мръсно.

На следващия етаж имаше три стаи. Мойра не беше в нито една от тях. Джек видя неясното отражение на лицето си в прашните огледала. Едно от леглата не беше оправено. Белите чаршафи бяха намачкани. Въздухът миришеше на застоял парфюм. Джек дръпна пердетата и бледата слънчева светлина озари стаята. Вътре беше учудващо студено. На една от стените имаше лавици с книги. Тапетите бяха избелели и скъсани. Почувства се неловко, изпълнен с необясним страх.

Нещо го накара да се върне в банята. Кранчето капеше монотонно и оставяше ръждива следа във ваната. Джек дръпна завесата на душа. Всичко беше ръждясало и разкъртено. От дупките струеше вода. Плочките бяха мръсни и напукани. Някои от петната приличаха на кръв.

Прилоша му. Сякаш цялата къща беше пълна с паразити. Пикочният му мехур изведнъж се поду. Заболя го. Джек вдигна седалката на тоалетната и започна да уринира.

Главата му се замая от някакъв мирис във въздуха. Освен парфюма, кремовете и маслата в банята се прокрадваше и друга миризма — противна и обезпокоителна. Джек се подпря на ръба на ваната. До запушалката имаше някакъв предмет. Наведе се и го взе. Малък зъб, окървавен на корена. Джек го пусна и той приглушено изтрака.

Мойра не беше в къщата. Трябваше да се върне в библиотеката и да се обади по телефона. Джек вдигна ципа на панталона си и дръпна водата. Нищо. Притесни се, че ще остави следи от присъствието си в тоалетната чиния. Протегна ръка и дръпна силно веригата.

Този път от казанчето започна да се процежда вода, която не искаше да отива в канализацията, сякаш нещо препречваше пътя й. Джек се зачуди за пореден път как е възможно Мойра да живее така.

Изведнъж водата започна да променя цвета си. Жълтото придоби розов оттенък, сетне бавно потъмня. Чу се клокочене и нещо излезе от канала. Джек гледаше изумен. Дълъг кичур човешка коса, по който висеше нещо като кожа.

Последваха мразовити дни, през които всичко беше застинало и неподвижно. Джек не можеше да заличи спомена за кичура коса. Той надничаше дори между редовете на старинните ръкописи — заплетен и окървавен. Не беше в състояние да работи от страх, че ще се появи пред очите му. Нощем се събуждаше, облян в студена пот. Миеше ръцете си в ярко осветената баня и трепереше, докато ужасът преминеше.

Намериха тялото на Мойра, разчленено и опаковано на части, скрити зад редиците от книги в различните стаи. Джек не присъства, но си представяше всичко в съня си така, както виждаше гибелта на Кейтлин и Сиобан. Съдебните експерти предположиха, че убийството е било извършено в банята, зад завесата на душа.

Разпитваха го усилено, но той нямаше какво да им каже. Връзката между Мойра и Денис Бойлан беше несъществена и макар да си отбелязаха за нея, Джек видя, че не й отдават голямо значение. Спомена за Розевич и за подозренията на Бойлан, но полицаите вече си бяха наумили, че става дума за психопат и нямаха намерение да губят време за нещо толкова незначително. Нито пък самият Джек вярваше в тази версия.

Едва след три седмици забеляза, че някой е ровил из нещата на Мойра. При това много хитро. Джек я заместваше и всеки ден преглеждаше папките й. Задачата не беше трудна, защото за разлика от домашния си живот Мойра беше педантична по отношение на служебния. Точно това привлече вниманието му — крещящото несъответствие между изрядно подредения каталог на новите придобивки и безпорядъка на самите материали.