Денис Макиойн - Отмъщението на Юда

Той млъкна и се вторачи в Джек.

— Или Мария.

Джек се изчерви и се зачуди какво знаеше или бе отгатнал за чувствата му.

Ставаше все по-хладно. Времето започваше да се разваля. Джек потрепери. За пръв път, откакто бе дошъл в Съмърлон, се почувства като в капан, ала не можеше да определи защо.

— Доктор Гулд, има и още нещо, за което трябва да разговаряме. Мисля, че знаеш какво имам предвид.

Розевич изглеждаше необичайно неспокоен.

— Искаш да разговаряме за Мария, нали? Щефан кимна.

— Нямах желание да повдигам този въпрос. И двамата сме зрели мъже. Ти си вдовец. Нямам право да се бъркам в личния ти живот. Но забелязах… как се привързваш към дъщеря ми. Това съвсем не ме изненада. Мария е красива жена и очарователна събеседница. По-трудно би било да проумея противното. Само че…

Той млъкна, като избягваше погледа на Джек.

— Длъжен съм да ти кажа, че Мария не е свободна. Тя има годеник, за когото ще се омъжи. Извинявай, че не ти го казах по-рано. Може би щеше да ти спести разочарованието.

Джек седеше поразен и не вярваше на ушите си.

— Но защо не ми го каза самата тя? Защо изчезна ей така?

— Мисля, че се е страхувала да не нарани чувствата ти. Преди това… тя пак ходеше при годеника си. Той е много зает и не може да я посещава.

— Тя ли те помоли да ми кажеш? Розевич поклати глава.

— Не. Ако го бе направила, щях да и кажа, че това е неин проблем. Но след като я няма…

— Ще се върне ли?

Полякът отново поклати глава.

— Не това лято. По-добре е повече да не я виждаш. Мисля, че твоето присъствие я смущава…

Розевич млъкна и го погледна в очите.

— Мисля, че трябва да привършваш с работата си тук. Да речем, в края на седмицата.

Джек нямаше какво да каже. Не беше особено изненадан, че го освобождават от задълженията му.

— Мисля, че така е най-добре.

— Да — смутолеви Джек. — Вероятно. Може ли да попитам кога ще бъде сватбата?

— Скоро. Сега уточняват последните подробности. Ако нещата стояха другояче, ти щеше да бъдеш поканен. Но съм сигурен, че проявяваш разбиране.

В гласа на Розевич прозвуча нещо по-силно от тъга. Може би дори болка.

— Вечеряй с мен както обикновено. Ще разговаряме за други неща. Не искам да останеш с убеждението, че съм недоволен от теб или от работата ти. Положението е такова, това е всичко.

Когато Джек потегли за Дъблин, навън валеше проливен дъжд. Джек безрадостно носеше по пътя за дома си спомена за лятото и слънчевата светлина.

Дъблин

Заваля. Туристите стегнаха багажа си и потеглиха. След няколко дни Дъблин стана същият, какъвто беше преди. Американците с ирландски барети и тежки чанти със стикове за голф взеха самолетите за Тампа и Орландо. Италианските и испанските студенти се извиниха на приятелките си от лятото и се качиха на ярко боядисаните автобуси за първата част от дългото пътуване към родината. В града се появиха първите есенни багри.

От залите на Тринити колидж се разнасяха гласове. Джек Гулд хранеше рибите в продълговатото, покрито с водни лилии езеро край „Честър Бийти“ и размишляваше за миналото.

През повечето дни се чувстваше спокоен. Беше позабравил слънчевата светлина и новия свят, който бе видял. Лятото отмина и той отново беше в Болебридж, като разпределяше времето си между пустия апартамент и стаята с прашните ръкописи. Не говореше много за времето, прекарано в Съмърлон. Мойра Кенеди непрекъснато го разпитваше — нервна и изгаряща от нетърпение да изтръгне колкото може повече за Розевич и неговата библиотека. Джек й разказа съвсем малко.

— Розевич е ключова фигура в черния пазар — рече тя. — Поразпитах тук-там. Много хора знаят за него и за начина, по който харчи пари, за да получи онова, което иска. Но никой не е бил толкова близо до него като теб. Трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш, Джек. Дължиш ми го. Заради отпуската.

— Престани, Мойра. Нищо не ти дължа. Всичко е игра, която Розевич играе по-добре от останалите. Върви му. Грижи се много добре за колекцията си. По-добре, отколкото някои библиотеки. Възнамерява да позволи ограничен достъп само за доверени учени. Това е повече, отколкото прави групата, работеща с ръкописите от Мъртво море. Защо мислиш, че Розевич е различен?

Не знаеше защо защитава така енергично бившия си работодател. Бяха се разделили в не особено добри отношения. И все пак Джек отчасти държеше на онзи човек и на колекцията му. Надяваше се, че след като Мария замине, Розевич може отново да го наеме да довърши работата. Джек си представяше, че ще публикува важни неща от свое име. Започна да мисли за обезщетение. Струваше му се, че и той може да играе играта.