Елена Павлова - Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

Красавицата обявява:

— Номерът е ADZ14958763456! Честито на печелившия!

Ако това е номерът на твоя билет, те очаква 30 30 Надаваш щастлив вик. — Нещо хубаво, господине? — осведомява се барманът. — Имате ли видеофон? — Да, ето там отзад! С трескави пръсти набираш номера на космопорта. — Звездно летище „Емисар Корсар“, добър ден! — усмихва ти се отсреща приятно момиче — Какво ще обичате? — Можете ли да ми кажете на колко възлизат летищните такси на „Благородната хидра“? — Сто седемдесет и девет хиляди двеста петдесет и шест звездички! — момичето ти кимва — Имате срок да ги изплатите… — Знам! — уведомяваш я ти — Благодаря! Ако си взел пари назаем от продавача, редно е да му отделиш полагаемите се десет процента — 25 000. От сметката си извади също четиринадесет звездички, които си пропил в бара. Остатъка си запиши. А сега можеш или да си отидеш до вкъщи да си вземеш Куртландър (все пак ти донесе късмет, нали) — 3 — или направо да запрашиш към космопорта — 9 9 Разплащането с летищните власти ти отнема около половин час. Е, „Хидрата“ е отново свободна и с горда стъпка ти се качваш по трапа в кораба си. — Здрасти, Харди! — фамилиарно те поздравява компютърния мозък — Затъжих се за теб… Щяха да ме конфискуват, представяш ли си! — Знам, Хепи! Имаше някои проблеми… — Знам за това и няма да питам откъде си откраднал парите, — Хепи се засмива. — Имаш едно съобщение в паметта ми! Ще чуеш ли съобщението ( 16 ) или ще наредиш корабът направо да стартира ( 45 )? . . Ако не печелиш, мини на 4.

Още докато корабът ти приближава към Кораба, на главния екран се появява сърдитата Дансе.

— Изчезвай! — изръмжава тя.

— Ама… — заекваш ти.

— Махай се, казах! Имаме лазерно оръдие на борда и…

Не ти остава нищо друго, освен да изчезнеш по-експедитивно.

Върни се на [[#t-karta|картата]].

Засмиваш се:

— Казах по-спокойно, дърдорко! Ще си купя билет…

— Само три са останали — гордо заявява човечето. — Ето, изберете си!

Можеш, разбира се, да вземеш и трите билетчета — просто извади съответната сума от наличните си пари. Номерата на билетчетата можеш да разгледаш съответно на:

за първото — 2, за второто — 6, за третото — 10.

Запиши си някъде номера на билетчето, което си избрал и премини на 47.

След няколко гръмогласни опита успяваш да привлечеш вниманието на бармана и получаваш една съвсем прилична като качество „Влачена за косите“. Десет минути по-късно картоиграчите си събират картите и излизат. Добираш се до масата им съвсем навреме, за да седнеш.

След като вече си се устроил комфортно, „Сметановият пай“ започва да ти изглежда приятно местенце. С течение на времето свеждаш близко запознанство с шест-седем коктейла. Старецът на бара се изправя и си тръгва.

Лека-полека заведението се опразва и накрая барманът те потупва по рамото:

— Ще затваряме, приятелче!

Неохотно се изправяш и напускаш „Пая“ олекнал със 100 звездички.

Премини на 54.

Статуетката е неочаквано тежка и, интересно, топла при допир. Вдигаш я решително — може би, все пак, би получил пет или десет звездички…

На масичката под статуетката има нещо оранжево и не ти трябва да си гений, за да се сетиш, че това е банкнота от десет звездички, прилежно сгъната и укрита под Курти за в случай на необходимост… Кога баща ти я е сложил там и защо прислужниците не са я намерили, не те вълнува особено. Слагаш божеството на мястото му, разгъваш банкнотата и я пъхаш в джоба си. Десет звездички не са кой знае колко, но все пак…

Вратата се изкашля и обявява:

— Имате посетител, господин Хардрайт!

Ще приемеш ли този посетител ( 20) или ще кажеш, че нямаш желание да виждаш никого ( 38)?

На екрана вместо изгледа към звездите се появява уголемено лице. Виждал си го — това действително е капитан Морган, мъжествен и строг, с изсветляла от лъчите на множество слънца коса и студени сини очи.

— Здравей, Кели Хардрайт… Племеннико! — казва той — Щом си тук, значи имаш нужда от моята помощ… Но, за да ти помогна, трябва да сключим една сделка!

Интересно, как ли смята той да се пазарите през бездната на годините?

— Когато се върнах от Благородника — продължава капитанът, — донесох със себе си съвсем малко аурит… Всъщност, тогава не предполагах какъв фурор ще предизвикат тези кристали. Оказа се, че само за едно пътуване съм станал милиардер и, признавам, по-голямата част от печалбата си похарчих за този Кораб, както вече си се убедил. Мислех да прехвърля флиперяните на нов, лично техен свят… Но парите ми не бяха достатъчно. Вероятно се питаш, защо не отидох на Благородника отново да донеса още аурит… Твърде много авантюристи искаха да заграбят планетата — не можех да го позволя. Ето защо отложих за по-далечно бъдеще второто си посещение там. За всеки случай съставих и завещанието си — щом гледаш това, значи някой наистина е успял да ме убие… Същината на сделката, която искам от теб, е следната — да намериш подходяща планета и да преселиш флиперяните. Ако си съгласен, капитанът ще ти предостави съответния договор…