Елена Павлова - Теранският начин

Кейл припадна.

Когато дойде на себе си, първото нещо, което почувства, бе твърдата кокалена дръжка на оръжието, грижливо сложена в дясната му длан. Отвори очи и с усилие фокусира погледа си.

Все още лежеше на пода в кабинета на Бутра.

— Помислих, че си решил да умреш, суа! — каза му нечий топъл глас. — Наистина ми се стори, че си напуснал белия свят!

— За съжаление… — Кейл криво се усмихна.

— Лейтенантът е голям глупак! — гласът бе категоричен. — И сигурно си постъпил правилно… Но ако бях закъснял и с минутка, щеше да си се саморазпорил като риба! Но лейт просто не е свикнал да си има работа с последователи на сая. Какво точно стана?

— Искаше да ми вземе меча… да ми го открадне за петдесетачка! — изплю Кейл и седна.

Бутра, бял като платно, все тъй стоеше зад бюрото си. До него обаче бе застанал грамаден негър със скулесто лице и сплетена на ситни плитки коса. Нашивките му показваха, че е само сержант. Къс церемониален меч бе окачен на колана му.

— Ти, — сержантът зяпна началника си, — си искал да вземеш меча за петдесетачка?!

— Няма право да го задържа! — отсече Бутра. — Правилникът…

— Да върви по дяволите правилника! Първо, да разделиш хлапето и оръжието означава да убиеш малкия, все едно дали ще си направи харакири или ще скочи от някой по-висок балкон. Чудно ми е как си станал лейтенант, след като си нямаш понятие от сая!

— Нямам…? — вбесено изръмжа Бутра. Цветът се връщаше на лицето му.

— И второ, — невъзмутимо продължи сержантът, — нанесъл си невероятно унижение на малкия суа… Този меч струва като минимум тридесет и пет хиляди!

— Този боклук?

Сержантът и Кейл се спогледаха безнадеждно.

— Аз съм Такома! — каза негърът накрая. — Ще бъдеш в моята рота… и лично аз поемам отговорността за твоя меч. Разбира се, ще бъдеш разстрелян, ако нараниш някого с него!

— Но… — продължи да се противи Бутра.

— Сигурен ли си, — Такома се обърна презрително към него, — че ТВОИТЕ шефове ще бъдат щастливи да научат, как един суа за малко не си е направил харакири заради собствения ти идиотизъм? И че почитта ти към сая-кроу е само на думи, а не чрез дела или познания? Хайде, кадет Барх, да вървим!

Кейл замаяно се надигна. Бе успял да си нанесе широка рана, но изобщо не й обърна внимание — закопча куртката си, уви меча в платното, вдигна торбата си и последва Такома в коридора. Чувстваше, че току-що си е спечелил един смъртен враг — и е получил първата истинска победа в живота си. И сержантът му бе оказал честта да го нарича суа!

Тъжен бе светът, в който внезапно се оказа Кейл. В школата за пилоти на изтребители се обучаваха седемстотин деца на различна възраст и между тях на пръсти се брояха онези, които изпитваха някакво влечение към Космоса въобще. Леките едноместни изтребители, които щяха да управляват когато завършат, разчитаха главно на скоростта и маневреността си, а не на солидното си въоръжение, трябваше да окръжат гигантските терански крайцери като досадни врабчета — слон… и пилотите им рискуваха живота си във всяка схватка — а главното им предназначение бе да се разбият в командния център на противника. Популярното им име бе „камикадзе“. Сая-кроу бе създала длъжността, която децата се обучаваха да изпълняват и според нейните повели те щяха да летят и умират. Но в школата сая се изучаваше само частично и по варварски начин, който изцяло осакатяваше същността й.

Живееха в малки кутийки с по две твърди легла, хранеха се с питателна, но еднообразна храна, практически нямаха право на собствени вещи — принадлежаха на Съюза и държавата нямаше никакво намерение да харчи за тях повече от необходимия минимум. Отчаяни бяха — деца с пречупени съзнания, мъртви за света още преди да са се самоосъзнали. Ако нямаше сая, меча и достойнството си, Кейл вероятно щеше да се предаде като тях. Но той притежаваше и трите — и бе син на станджа, колкото и малко да значеше това сега. Така че бе обречен на още по-голяма самота и изолация. В началото останалите се опитаха да му се подиграват и да го тероризират, но мечът и сая бързо му спечелиха достатъчно уважение поне за да бъде оставен на мира.

Три месеца след постъпването му във Военната школа, когато слуховете за наближаващата война станаха по-осезателни, Такома доведе в ротата нов кадет.

— Александър Дейвис! — представи го той пред строя на утринната проверка.

— Теранин… червей… — премина шепот през редиците.

— Млък! — сержантът строго огледа момчетата. — Войник на кроу, това ще бъде той отсега нататък! И не забравяйте, че вашите собствени корени са някъде на Земята! Кадет Дейвис, марш в строя!