Елена Павлова - Три житни класа

Завърнаха се кораби и с тях — бежанци, които да разкажат. Но разказите им не носеха утеха, напротив — те бяха разкази за край безумен, за зла идея, изникнала от нищото; осъществима… за стеларната бомба, която Телурион бе сътворил за месец — от празни думи.

Пренесе пакета със себе си през целия си ден. Не беше очаквал да го получи, не сега, чак три месеца след кончината на Телурион и не, след като повечето кораби се бяха върнали. Кой знае колко време пощата му от дома бе проблуждала сред звездите…

Накрая се прибра и разпечата пратката. Извади го отвътре — „Тера Телурион“, но не последният, а предпоследен брой. Така и не го беше получил преди… седеше на масата и се взираше в решената в масленозелено корица, без да смее да отвори тази вест от миналото. Телурион е бил все още жив, когато са му опаковали списанието. Дори кошмарът на стеларната бомба не е бил измислен все още… Та предпоследният брой му приличаше на призрачен писък от отвъдното: Ей, тук съм, вижте ме, аз дишам, живея… къде сте? Подайте ми ръка!

Взе го със себе си, когато тръгна привечер към клуба. На спирката — той нямаше кола — разтвори предпазливо списанието и се зачете. Все същата топла утроба, все същата връзка с дома… само дето домът му не съществуваше отдавна и топлите слова му навяваха ужас. Видя, че са го публикували — един от старите му разкази, написани дори преди да тръгне към звездите. В редакционното обръщение се казваше, че може би това ще бъде брой последен, понеже сигурно „Тера“ ще бъде спряна от цензурата… лош оракул беше този редактор, щом малко преди края бе излязъл още един брой.

Зачете разказите. Нещо интересно… за миг му стана топло на сърцето, като си помисли, че младата авторка може би ще го надмине по майсторство… и после се сети, че тя е мъртва заедно с Телурион.

Вечеря в клуба и дочете списанието. Усмивки за книги на приятели, за книги за доброто и живота; оплювки за онези, които са успели само да възпеят войната…

Стигна до собствения си разказ малко преди девет вечерта.

„Три житни класа“, така го беше кръстил. Спомни си злокобната, мрачна вечер, по време на която го беше натракал в очакване да дойдат да го арестуват за пореден път, за анти-пропаганда или както там беше обвинението. Разказал беше за войната такава, каквато той я виждаше, за хората, които се налагат със сопи — но не за правотата, а в името на силата си; за лъка и за пушката с които да докажеш силата си за повече и от по-далече… и за оръдието, за гранатата, за мините…

Отгърна страницата разтреперан.

За атомната бомба бе разказал. И за това, как следващата крачка е бомба да взриви звездите; да бъде точката в безкрайната борба за сила.

Стоеше сведен, неспособен да заплаче, задавен от болка и от мрак.

Допи си питието. Изправи се. Излезе навън. Захвърли списанието на тротоара и скочи под колелата на първата минаваща кола. Спирачки; писък; адски много кръв. Мрак.

Вятърът разлисти тихичко страниците на „Тера Телурион“, стигна до някъде и замря.

ТРИ ЖИТНИ КЛАСА — пишеше най-отгоре в средата.

© Елена Павлова

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/207]

Последна редакция: 2006-08-06 15:18:49