Ерик Сийгъл - Лекари

Лора напусна канцеларията му уверена, че е спечелила първия рунд, но се боеше, че е загубила неговия глас в медицинската комисия.

В малко преградено отделение в една от лабораториите на „643“ (така живущите наричаха сграда Д на „Хънтингтън авеню“ 643) се проведе второто интервю, този път с Луиз Хофман — доктор по философия, биохимик, около трийсет и пет годишна, която предпочете да поучава, вместо да задава въпроси.

— Ще бъда пределно откровена, Лора — започна тя. — И аз завърших колежа с желанието да стана лекар и ме приеха в Харвардския медицински институт, така че въпросът не е в това, дали гроздето е кисело. Но животът на жената лекар в болнични условия е ежедневно унижение. Някои мъже просто отказват да се съгласят с правото ни да бъдем там. Виж, ти си умна. Защо не се захванеш с научноизследователска работа — поне няма да те третират като парцал?

— Но аз искам да променя това или поне да се опитам — възрази Лора. — Ако всички бягаме от практическата медицина, защото ни е трудно, винаги ще си останем парцали.

Д-р Хофман се усмихна.

— Доста смело момиче си ти, Лора. Мисля, че от теб ще излезе чудесна лекарка. Но само — тя млъкна драматично и продължи — ако оцелееш в медицинския институт.

Две минаха. Още едно. Лора знаеше, че последното стъпало — психологическата проверка — ще бъде решаващо.

Д-р Пол Гарднър приемаше пациентите си в модерна тухлена постройка към дома му в Честнът Хил. Лора пристигна точно в шест и четиридесет и десет минути по-късно докторът я повика в кабинета си. Когато видя кушетката, тя си помисли, че може да я накарат да легне на нея. Но д-р Гарднър ѝ посочи един стол. След минутка той бе отново зад бюрото си с отворен пред себе си тефтер.

— И така?

— Не ви разбрах, докторе?

— И така, вие искате да станете лекар, мис Кастелано?

— Да, сър.

— Някаква по-специална причина?

Поне при този всичко бе по-нормално.

— Ами като начало баща ми е лекар…

— А, и вие искате да съперничите на баща си?

— Не, съвсем не. Аз го харесвам. Възхищавам му се.

— Значи искате да се занимавате с медицина само за да го привлечете, така да се каже, на своя страна?

— Извинете?

— Майка ви, предполагам, не е лекар. И следователно, когато станете лекар, ще заемете нейното място на главна жена в семейството?

— О, моля ви… — възрази Лора раздразнено, — това са такива… глупости.

— Можеш и „тъпотии“ да кажеш, Лора. Тук си свободна да говориш каквото искаш.

— Наистина ли?

— Да, да, разбира се.

— Ами добре тогава, докторе, съвсем честно, мисля, че всички тези въпроси са абсолютна тъпотия.

Всъщност Гарднър изглеждаше доволен от това.

— Продължавайте, продължавайте.

Лора вече не се чувстваше длъжна да спазва мярката.

— Вижте, докторе, ако си бяхте направили труда да прочетете писменото ми изложение, щяхте да разберете, че сестра ми умря от паралич, когато бях на девет години. И щом ще ровите в подсъзнанието ми за някакви дълбоки мотиви, защо не кажете нещо за вината на оцелелия? За идеята, че единственият начин, по който мога да си заслужа съществуването, е да се опитам да попреча на това други деца да губят братчетата и сестричетата си? — тя понижи глас и без да се извини, каза: — Как ви се струва това?

Гарднър я погледна право в очите (за пръв път от самото начало) и отговори:

— Мисля, че сте много проницателна, мис Кастелано. Искрено се надявам, че ще се насочите към психологията като специалност.

Беше удивителна година. Защото през 1957 г. руснаците изпратиха спътник в Космоса. И за радост на Луис Кастелано, Кастро и Че Гевара (доктор по медицина и герой) бяха започнали своята революция, макар и все още от планината Сиера Маестра в Куба.

Това бе също и годината, когато „Доджърс“ изоставиха Бруклин заради по-зеления торф в Лос Анжелос. (О, коварство! Дори спортните игрища ридаеха!)

На петнайсети април в двете срещуположни къщи на улица „Линкълн плейс“ в Бруклин бяха доставени две телеграми, съобщаващи за приемането на двама души в Медицинския институт на Харвард.

Настъпи краят на детството.

Веднъж Емерсън казал, че на Сократ би му харесала атмосферата в Харвард Колидж. Спокоен рай от тухлени постройки в джорджиански стил, а между тях древни и мъдри дървета — дворът би бил съвършеното място за сбирка на Аристотеловите ученици.