Ерик Сийгъл - Лекари

Така докато фелдмаршал Монтгомъри нападаше Ромел при Ел Аламейн, а генерал-майор Джими Дулитъл бомбардираше Токио, там, в Бруклин, Естел Ливингстън се бореше за допълнителни купони за месо, за да може да подсигури здравето и растежа на двамата си малки синове.

Съпругът ѝ Харълд беше мобилизиран преди една година. Учител по латински в средното училище, сега той се намираше в една военна база в Калифорния и учеше японски. Семейството му научи само, че бил в нещо, наречено „Интелиджънс“ 8 8 Разузнаване <���ашл.) — Б.пр. . Това било много подходящо, обясни Естел на двамата си малки синове, тъй като баща им бил всъщност много, много интелигентен.

По някакви необясними причини бащата на Лора, д-р Луис Кастелано, изобщо не беше мобилизиран.

— Харесва ли ти Лора, Барни? — попита Естел сина си, като се мъчеше да го прилъже да хапне още една лъжичка каша.

— Да, като за момиче си я бива. Дори може да хваща топки. Обаче говори малко смешно.

— Това е, защото семейство Кастелано са от Испания, миличък. Трябвало е да избягат.

— Защо?

— Лошите хора, наречени фашисти, не ги обичали. И татко затова е в армията. Да се бие с фашистите.

— Татко има ли си пушка?

— Не знам, но съм сигурна, че ако има нужда от пушка, президентът Рузвелт ще се погрижи да му дадат.

— Чудесно! Тъкмо ще може да застреля всички лоши хора в пениса!

Естел беше библиотекарка по професия и всякак се стараеше да обогатява речника на сина си. Този път обаче много се изненада от новонаучената дума.

— Кой ти е говорил за пениси, момчето ми? — запита тя, колкото можеше по-сериозно.

— Лора. Татко ѝ е лекар. Обаче тя си няма.

— Какво, миличък?

— Лора си няма пенис. Аз първо не ѝ повярвах, но тя ми показа.

Естел не знаеше какво да каже. Само разбърка кашата на малкия Уорън и се почуди колко ли пък знае той вече.

С времето Барни и Лора преминаха на по-пристойни игри. На „индианци и каубои“, на „войници и дръпнати“(т.е. японци), като демократично се сменяха от добри на лоши с всеки изминат летен ден.

Изтече една година. Съюзническите войски вече превземаха Италия, а Янките в Тихия океан отново завладяваха Соломоновите острови. Късно една вечер братът на Барни, Уорън, се събуди с плач и висока температура — трийсет и девет градуса и четири. Страхувайки се от най-лошото — отвратителната лятна напаст, детския паралич, Естел бързо уви изпотеното малко момче в една хавлия и го занесе на ръце у д-р Кастелано. Объркан и уплашен, Барни я следваше, по петите.

Луис беше все още буден и четеше медицинско списание в претъпкания си кабинет, но веднага изтича да си измие ръцете, преди да започне прегледа на детето. Големите му космати ръце бяха изненадващо меки и нежни. Барни гледаше със страхопочитание как лекарят прегледа гърлото на Уорън, после преслуша гърдите му, като през цялото време се стараеше да успокоява болното момче.

— Наред е — шепнеше той, — само дишай и издишай, нали, nino 9 9 Дете (исп.) — Б.пр. ?

Междувременно Инес Кастелано изтича да донесе студена вода и гъба.

Естел стоеше, няма от ужас, а Барни се бе вкопчил в гънките на цветния ѝ пеньоар. Най-накрая тя събра смелост да попита:

— Не е ли… нали знаете за кое…?

— Саlmate 10 10 Успокойте се, не се тревожете (исп.) — Б.пр. , Естела, не е паралич. Погледнете скарлатинения обрив по гърдите и особено увеличените налепи по езика. Нарича се „ягодов език“. Момчето има скарлатина.

— Но това все пак е сериозно…

— Да, затова ще потърсим някой да му предпише пронтозил например или нещо от рода на сулфамидите.

— Вие не можете ли…?

Със стиснати зъби Луис отвърна:

— Не ми е позволено да пиша рецепти. Нямам разрешително да практикувам в тази страна. Е, хайде, Барни ще остане тук, а ние ще вземем такси до болницата.

Докато се возеха в таксито, Луис държеше малкия Уорън и попиваше с гъба врата и челото му. Увереното поведение на испанеца успокои Естел, макар все още да бе озадачена от думите му.

— Но, Луис, мислех, че си лекар. Имам предвид, че работиш в болницата, нали?

— В лабораторията — правя изследвания на кръв и урина — замлъкна и после добави: — В моята страна аз бях лекар, мисля, добър. Преди пет години, когато дойдохме за първи път, учих английски като луд, препрочетох всички учебници и изкарах изпитите до един. Но въпреки това държавната комисия ми отказа разрешително. Очевидно за тях съм опасен чужденец. В Испания членувах в партия, към която не е трябвало да принадлежа.