Ерик Сийгъл - Лекари

Затова Барни бе изненадан, когато, след като се представи, Лора предложи да играят на топка. Сви колебливо рамене в знак на съгласие и отиде да донесе своя Сполдийн 3 3 Фирма-произиодителка на спортни стоки. Тук: топка — 1>.пр. .

След минута се върна, стиснал малка гумена топка, розова като дъвка; момиченцето стоеше в средата на градината.

— Как влезе тук? — попита той.

— Прескочих оградата — отговори тя безгрижно. — Хайде, vamo — nos 4 4 Хайде, давай (исп.) — Ь.пр. , хвърли ми една висока.

Объркването на Барни беше разбираемо и той изпусна топката, но Лора ловко я хвана и я запрати обратно към него. Момчето все още бе смутено, тъй като седемгодишният Мъри имаше нужда от помощ, за да се прехвърли през оградата, а Лора я бе прескочила с лекота. След като поиграха половин час, Барни реши, че Лора спокойно може да замести Мъри — всъщност тя го биеше по точки. Той бръкна в джоба си, извади пакет цигари с етикет „Лъки Страйк“ и ѝ предложи една.

— Не, благодаря — отговори тя, — баща ми казва, че имам алергия към шоколад.

— Какво е алергия?

— Не знам точно — призна момичето. — По-добре да попитаме моя рарасitо 5 5 Татко, татенце (исп.) — нр. . Той е лекар.

Внезапно я осени една идея.

— Защо да не поиграем на „лекар и пациент“?

— Как се играе?

— Ами първо аз те „преглеждам“, после ти мене.

— Нещо ми се вижда скучно.

— Трябва да си събличаме дрехите…

— Така ли? — можеше пък в края на краищата да се окаже интересно.

Приемните часове се проведоха под един стар дъб в долния край на градината на семейство Ливингстън. Лора накара Барни да съблече раираната си ризка без яка, за да провери дали гърдите му са здрави. Това бе извършено с помощта на въображаем стетоскоп.

— Сега си свали панталоните!

— Защо?

— Хайде, Барни, такава е играта.

Той с неохота събу сините си панталонки и остана по долни гащета — вече започваше да се чувства като глупак.

— Свали и тях! — нареди малката лекарка.

Барни плахо погледна през рамо да види дали някой не ги гледа от къщата, и смъкна последния атрибут от облеклото си.

Лора го огледа подробно, като обърна специално внимание на малкото махало между краката му.

— Това ми е кранчето — не без гордост обясни той.

— Повече прилича на пенис — отговори тя с клинична безпристрастност. — Както ида е, добре си. Можеш да се облечеш.

Докато той с удоволствие се подчиняваше, Лора попита:

— Искаш ли сега да играем на нещо друго?

— Не е честно, сега е мой ред да съм лекар.

— Добре.

За секунда тя се съблече напълно:

— Божичко, Лора, какво е станало с твоя… нали се сещаш.

— Аз си нямам такова — някак замислено отговори тя.

— Леле божке! Защо?

В този момент пронизителен глас прекъсна консултацията:

— Бааарнии! Къде си?

Беше майка му, застанала на прага на задната врата. Той припряно се извини и надникна иззад ствола на дървото.

— Тук съм, мамо.

— Какво правиш?

— Играя си е едно дете.

— Кое?

— Едно момиче, казва се Лора и живее до нас.

— А, новото семейство! Попитай я дали иска сладки и мляко.

Едно дяволито личице се подаде от дървесното си скривалище.

— Какви сладки? — запита Лора весело.

— Курабийки и смокинови хапки — поясни мисис Ливингстън усмихната. — Господи, какво сладко момиченце си ти!

Техният детски рай, наречен Бруклин, беше пълен с радостни звуци: дрънченето на тролеите, примесено с песента на камбанките, окачени по приказната колесница на Чичко Добричко. А най-вече смехът на децата, когато играеха стикбол 6 6 Нил игра, при която топката се удря с пръчка т-.Ь.пр. , пънчбол, та дори хокей на ролкови кънки по улиците.

„Бруклин Доджърс“ не бяха обикновен бейзболен тим, а сбор от забележителни личности — Графа, Пикльото и Попа, които правеха топката на пестил. Дори имаше едно момче, което можеше да бяга толкова бързо, че докато мигнеш, вече се е загубило от погледа.

Сърцата им бяха отдадени на Бруклин.

Та кой го бе грижа, че така и не можеха да бият „Ню-йорк Янкис“?

През 1942-ра обаче беше друго, защото американците все още водеха война на три фронта: в Европа срещу нацистите, в Тихия океан срещу ордите на Тоджо 7 7 Хидеки Тоджо (1884–1948) — японски генерал — водил военни действия срещу съюзниците по време на Втората световна война — (5.ир. и у дома срещу Оу Пи Ей — отговорен изпълнителен орган, назначен от президента Рузвелт да разпределя жизнено необходимите продукти за гражданското население, та войниците да имат най-доброто от всичко.