Ерик Сийгъл - Лекари

— Разбира се — отвърна Лора. — Джей Еф Кей като нищо ще вмести сексбомба като теб в утежнения си график.

Грети се разкикоти. Отново си беше същата. Кралицата на инсинуациите.

Бенет Ландсман също получи отказ за хирургически стаж в трите бостънски болници, до които беше подал заявления.

Но това определено не изчерпваше възможностите му. В края на краищата той беше възпитаник на Харвард, беше медик — и имаше превъзходни бележки от клиничните си практикуми. Барни за пореден път му обясняваше:

— Казвам ти, Ландсман, просто меланинът 63 63 Меланин — черно и тъмнокафяво вещество, пигмент. — 1>.пр. е твърде много… черното не върви в хирургията.

— Да ти кажа ли истината, Барн? Аз сам се заблуждавах, смятайки, че съм различен. Все някой трябваше да бъде черният гений на хирургията и аз си мислех, че това ще бъда аз. Във всеки случай боли ужасно много.

Барни сграбчи приятеля си.

— Майната им, Бенет. Майната им на всички. Ще те приемат на милион други места. Отиди във Филаделфия, Чикаго, Балтимор… ще станеш такъв голям резач, че на колене ще те молят да се върнеш направо с професорска титла.

Бенет го погледна.

— Ти си мъжко момче, Ливингстън.

— Радвам се да го чуя от теб, Ландсман, че то се отнася по-скоро за теб.

— О, да, доктор Ливингстън — отвърна Бенет с по-малко широка усмивка от обичайното, — но аз съм черно мъжко момче.

Случаите с Грети и Бенет бяха изключение. По-голямата част от дипломиралите се през 1962 година лекари щяха да карат стажа си в болници, посочени на първо място в заявленията им.

Дори Ланс Мортимър, който заемаше най-долното място на индианския тотемен прът, беше приет в „Маунт Хеброн“ в Лос Анжелис.

Въпреки това той довери на Барни, че баща му, сценаристът Терънс Мортимър, е трябвало да вербува не някой друг, а самия Джон Уейн, за да се обади на председателя на болничния съвет със заплахата, че ще поведе цял кавалерийски батальон срещу болницата, ако не приемат момчето на „стария му приятел Тери“.

Церемонията по тяхното миропомазване като лекари стана през юни 1962 година в двора на института. Около подиума, издигнат пред блок А, имаше полукръг от наблюдатели, седнали на дървени столове. През този топъл и влажен следобед те щяха да получат дипломите си в присъствието на медицинския пантеон, представен от техните преподаватели, и на родителите им, чиито мечти много от тях щяха да превърнат в реалност. И което беше най-важното, с произнасянето на Хипократовата клетва те щяха да бъдат посветени в свещеното изкуство на лекуването.

Естел и Уорън бяха там и двамата, а фотоапаратът на Уорън документираше историческото събитие за потомството.

Но кой присъстваше на ръкополагането на Лора? Старите Талботови и, разбира се, нейният годеник, но нито един от тях не можеше все още да бъде наречен „родител“ в пълния смисъл на думата. От „Линкълн плейс“ нямаше никого. Лора съвсем определено беше казала на майка си по телефона да не идва.

— Но защо, querida?

— Може ли да ти отговоря с приказката за „Червената кокошчица“? Ти не ми помогна да опека хляба и за това не искам да идваш и да го ядеш.

Беше постъпила така, защото я болеше, но после усети чувство на вина.

Малко преди да започне ритуала, докато Лора оправяше академичната си шапка и наметката си, към нея се приближиха двама католически свещеници. Единият, може би послушник, беше млад и с бузи на херувим, а другият беше по-възрастен и изглеждаше сляп, за което като че ли говореха тъмните му очила.

— Сеньорита Кастелано? — попита по-младият мъж.

— Да?

— Госпожице Кастелано, това е отец Хуан Диас Пелайо.

Преди да успее да отговори, старецът заговори на чист кастилски, нейния майчин език.

— Дошъл съм да ви благословя — обяви той, а гласът му потрепваше от възрастта. — Участвах с вашия почтен баща в Гражданската война — хората от църквата не бяхме много. И аз имах нещастието да попадна… да кажем, във вражески ръце. Баща ви ми спаси живота. Убеден съм, че в този ден той и майка ви ще бъдат горди с вас.

Сетне треперещите му ръце очертаха кръст, а той рече:

— Benedicat te omnipotens Deus, Pater et Filius et Spiritus Sanctus 64 64 Благославям те в името на Всемогъщия Бог, Отца, Сина и Светия дух (чат.) — Б.пр. .

— Амин — добави херувимът.

Изчезнаха така бързо, както се бяха появили. Кой ги беше изпратил? Покалугерената ѝ майка? Баща ѝ, успял по някакви тайни канали да ѝ изпрати известие чак от Куба?