Ерик Сийгъл - Лекари

Поне щеше да гледа как Томас Обри („хирургът на хирурзите“) и анестезиологът Конрад Наги („най-добрият продавач на райски газ в християнския свят“) си вършат работата.

Днешната процедура беше холецистектомия. Онова, което обикновено се явяваше като рутинно отстраняване на жлъчен мехур, този път щеше да бъде „малко по-интересно“, както се изрази Обри, „защото нашият пациент, господин Ейбрахамиан — както навярно сте прочели в медицинската справка за него, — е имал сложна клинична картина през детството си, която включва ревматична треска и на практика всички алергии, за които можете да се сетите. Трябва да сме готови за изненади.“

— Доктор Наги е приложил предонеративно атропин, направил е упойка с шейсет милиграма метохекситон и е използвал салкураниум за добра нервно-мускулна хармония. За да приспи пациента, той е прибягнал до райски газ и кислород в съотношение седемдесет към трийсет.

Толкова за пролог, а сега вдигаме завесата.

Хванал скалпела по начина, по който виолончелистът държи лъка си, Обри направи Кохеров разрез и кимна на сестрите отляво и отдясно да дренират стомашната течност. Хирургът вмъкна дясната си ръка в отвора, за да отмести черния дроб и да открие жлъчния мехур. Той хвана, органа с екартьор и го вдигна към повърхността.

Първият му помощник, доктор Липсън, поддържаше отвора с ширококрил Дивъров екартьор. После той даде сигнал на Барни да вземе един тесен екартьор и да го постави под ребрената дъга — долния край на гръдния кош.

— Сега, господа — обяви Обри, — ние имаме максимална експонация. Внимателният хирург трябва своевременно да огледа цялата област, която е разкрил.

Преди да отстрани жлъчния мехур, той ги разведе като опитен екскурзовод из цялата система от артерии и канали. После хирургът поведе безстрашните изследователи в търсене на възможни кървящи точки, които все още да не е зашил. В този момент той предостави останалото в ръцете на Липсън, който трябваше да затвори раната, а самият Обри продължи да разказва:

— Моля ви, обърнете внимание, че доктор Липсън внимателно избягва капсулата на черния дроб, защото шевовете, преминали през органа, биха причинили кървене. Когато всичко бъде готово, ние ще вкараме дренажната тръбичка…

Внезапно анестезиологът прекъсна омаята на кротката педагогика.

— Том, има проблеми — каза той с онази характерна нотка на безпокойство в гласа си.

— Какво става? — хладнокръвно попита хирургът.

— Човекът просто ври. Кръвното налягане е до небето. Пулсът е сто и осемдесет.

Доктор Обри спокойно нареди:

— Някой да провери ректалната температура.

Барни стоеше като хипнотизиран, а в това време една от сестрите пъхна термометъра. Започна да се поти, но не смееше да избърше челото си, защото се страхуваше да не мръдне екартьора. Погледна към Наги. Челото на анестезиолога беше свъсено, а очите му излъчваха тревога. Вниманието на Обри остана приковано в отворената рана и като че ли откъснато от паниката около него.

Докато сестрата извади термометъра, сякаш измина цяла вечност.

— Боже мой — задъха се тя.

— Кажи я де, Хелън — спокойно и отсечено заповяда Обри.

— Почти четирийсет и два, докторе.

— По дяволите — извика Наги, — злокачествена хипертермия. Да вземем лед.

Барни чу нечии забързани стъпки към вратата. Чувстваше, че също трябва да реагира на тази спешна ситуация, но как? Уплашен и объркан, той се обърна към главния хирург:

— Да им помогна ли да донесат лед, докторе?

— Аз наредих ли ви нещо, младежо? — троснато рече Обри и за първи път не овладя емоциите си. — Просто дръжте този екартьор и не пречете.

В този момент анестезиологът бързо изтърси:

— Том, електрокардиограмата откача.

Обри свали една от ръкавиците си и протегна ръка към слабините на пациента, за да провери феморалния пулс. По изражението му над маската Барни можеше да каже, че такъв нямаше.

— Няма сърдечна дейност — обади се друг глас.

— ЕКГ-то дава права линия — обяви Наги. — Той е мъртъв.

Настъпи внезапна тишина. Никой не се осмели да продума, преди доктор Обри да реши какво да се прави.

Накрая той нареди:

— Доктор Наги, продължавайте да подавате въздух към белите дробове.

Анестезиологът кимна и се подчини.

Защо, по дяволите, прави това, чудеше се Барни. Този клетник е мъртъв.

В този момент хирургът тупна помощника си по рамото. Липсън разбра и се дръпна настрани, отстъпвайки операцията по зашиването на господин Ейбрахамиан на бързите и сръчни ръце на главния хирург.