Ерик Сийгъл - Лекари

А Декартовият силогизъм: „Мисля, следователно съществувам.“ В медицината формулата звучи по-друг начин: „Имам титла, следователно съм лекар.“

И онези, които съумеят да осъществят успешно тази успокоителна самохипноза, ще спечелят приятели, награди, повишения, а с упоритост дори и мерцедес Ес Ел СИ:

Беше дошло времето Барни да се спре на някоя специалност.

И по-стар навик той водеше вътрешен диалог със себе си. Въпрос: Какво те прави щастлив, Ливингстън? Отговор: Да правя другите хора щастливи.

Е, това не върши много работа… за целта можеш да играеш Дядо Мраз в някой универсален магазин. Можеш ли да бъдеш по-ясен?

Да, като си помисля, амбицията ми може да бъде изтълкувана по следния начин — да работя с нещастни хора и да ги накарам да усетят радостта от живота.

Колкото повече се ровеше в себе си, толкова повече установяваше, че неговото призвание е психиатрията. Преди всичко, откакто се помнеше, все го търсеха разни хора с проблеми.

Не беше ли избрала Лора да плаче винаги на неговото рамо? Не беше ли получил огромно удовлетворение от онова, което беше постигнал с малкия Марвин Амстердам на летния лагер? (Къде си сега, Марвин? Добре ли си, щастлив ли си?) Вече не си спомняше всички свои съученици от колежа и от института, които в периоди на отчаяние бяха търсили помощта му. Да, аз съм като магнит за меланхолията.

И все пак, на първо място, един психиатър трябва да бъде честен към себе си. И тъй, хайде, Ливингстън, опитай се да анализираш решението си. Ти вече знаеш какво би направил за другите, но какво ще направи психиатрията за теб?

Хайде, това е най-трудната част.

„Равновесието“, което хората съзират у мен, всъщност е илюзорно. Аз имам недостатъци като всеки човек. Изглежда, просто умея да ги прикривам. На първо място, психиатрията ще ми помогне да лекувам самия себе си. И нека погледнем истината в очите — Ливингстън, ти си почти на двайсет и пет години и до този момент никога не си имал нещо повече от повърхностна връзка с жена. Тук със сигурност има нещо нередно.

Освен това простият факт, че искаш да бъдеш човек, който раздава мъдрост, е начин на самозащита. Бъди честен, ти се страхуваш да надникнеш в себе си и да видиш какво става там.

Да, често изборът на специалност е отражение на вътрешната потребност на лекаря. Аз искам да разбера себе си. Искам да узная защо си позволявам към всекиго да се държа като баща. Възможно ли е това да е начин за укриване на нещо по-дълбоко… като например факта, че искам просто да бъда баща?

След като се спря на психиатрията, Барни реши, че е разумно да изкара един извънреден практикум по неврология, за да добие по-добра представа, какви са функциите на мозъка като орган.

Той откри още веднъж, че прави точно онова, което искаше цял живот да осъществява с прости думи — да изследва човешкия мозък.

Бенет Ландсман, чиито очи бяха омагьосани от блясъка на скалпела, изкара извънредна хирургическа практика и подаде молба за хирургически стаж в района на Бостън.

— Виж какво, Бен — Барни се опитваше да му го каже дипломатично, — бъди честен със себе си. Дори да се казваше Бенет Хикс и да притежаваше цялата черно-магьосническа сила на света, пак няма полза. В по-големите болници в Бостън никога не е имало чернокож стажант-хирург.

— Никога не е имало и жена — отвърна Бенет на удара, — но Грети Андерсън иска да ходи там.

— Хей, приятелю, чуй ме, ти може да си красавец като Сидни Поатие, да си велик като Джеки Робинсън… и дори да си по евреин от Сами Дейвис, но въпреки това за ония си оставаш кон с различен цвят. А що се отнася до Грети, тя ще научи, че не може да си пробие път с въртене на опашка в един мъжки бранш, в който не допускат хора от другия пол. Но все пак това си е неин проблем. Защо по-добре не размислиш и не подадеш молба за стаж в Ню Йорк с мен?

— Аз съм сантиментално привързан към Бостън, Барни. Тукашният симфоничен оркестър е по-добър от Нюйоркската филхармония. Дори Музеят на изкуствата…

— Бен, не ми пробутвай тия културни глупости, когато се опитвам да ти покажа фактите. Хирургическите отделения няма да си нарушат традицията… само ще ти нарушат ритъма на сърцето.

— А какво ще кажеш за себе си, Барн? — попита Бенет, сменяйки ролите. — Какво те привлича в Ню Йорк, след като майка ти е продала наследственото имение и се е преместила в земята на слънцето, забавленията и кожния рак?

— Е да, но брат ми Уорън е в Колумбийския юридически…

— Но той си живее там с някакво момиче, нали? Не те е поканил да си играете на неразделна дружба.