Ерик Сийгъл - Лекари

— Чудесно — заяви Хюлит. — Да ти взема ли нещо?

Тя поклати глава.

— Не, благодаря. И през цялото време си мислеше: „Освен да ми намериш един добър гинеколог.“

— Как се чувствате? — попита сестрата.

— Благодаря, добре — отговори Лора.

— Питах госпожица Фелс, доктор Кастелано — отвърна тя троснато.

— О! — рече Лора, опитвайки се да прикрие смущението си.

— Добре съм — каза пациентката.

Главната сестра се усмихна.

— Ако имате нужда от нещо, просто ни извикайте.

— Не можете ли да направите нещо за тези проклети контракции?

— Отпуснете се, Марион — намеси се Лора, — съвсем скоро ще можем да ви дадем някакво лекарство.

— Да — потвърди старшата сестра, — за вас сме приготвили местна упойка.

Флорънс Найтингейл отдръпна самодоволно усмихнатото си лице от вратата. „Не е ли прекрасно, че получавам такава подкрепа от съотборничките си по пол, които се чувстват обидени, задето нося бяла престилка, а не бяла шапка — мислеше си Лора. Моля те, Уолтър, довършвай този проклет сандвич, преди жената да е получила пълно разкритие.“

Опита се да си възвърне доверието на пациентката, като премери кръвното ѝ налягане и провери състоянието на шийката, която за неин ужас се беше разширила до близо осем сантиметра. Процесът се развиваше много по-бързо, отколкото някой беше очаквал.

Веднага щом контракциите ѝ спряха, Лора я попита нежно:

— Сестрата вярно ли ви нарече „госпожица“?

Марион се усмихна изнурено и отговори с известно затруднение:

— Да. Не исках да се омъжвам за него… главно защото беше женен за друга. Годините все пак си вървят и исках да си имам дете, преди да е станало твърде късно.

— Какво работите? — попита Лора.

— За „Глоуб“. Толкова заета бях с успешната си кариера, че не обърнах внимание на биологическия часовник. А вие омъжена ли сте, докторе?

— Моля ви, наричайте ме Лора. А отговорът е: „Все още не.“

Изведнъж Марион избъбри:

— Бързо, Лора, ръката ти!

Тя изстена и силно стисна ръката ѝ, а Лора прошепна:

— Отпуснете се. Опитайте се да дишате нормално. Скоро ще свърши.

Марион спря дъха си и попита:

— Колко остава още, докато се роди бебето?

— Немного — отвърна Лора окуражаващо, а вътре в себе си се молеше Уолтър вече да бърза по улица „Фенуей“. — Ще те погледна още веднъж.

За свой ужас тя откри, че шийката е получила пълно разкритие и че бебето е в положение плюс две.

Господи Боже, за първи път беше изправена пред истинска задача! Тя позвъни на сестрите.

— Започва се — прошепна Лора на Марион.

— Слава Богу, тези контракции просто ме убиват.

Едно отделение сестри влетяха вътре и подкараха носилката с бъдещата майка към родилната зала. Марион изчезна за части от секундата.

Изведнъж зад Лора се обади един мазен глас:

— Не е ли по-добре да се измиете?

По дяволите, това беше онази приятелски настроена старша сестра.

— Да, разбира се — отвърна тя, а паниката ѝ растеше. — Ъ-ъ… когато доктор Хюлит се върне, непременно му кажете къде съм.

— Разбира се, докторе.

Лора се затича надолу по коридора, спря се до мивката пред родилното и започна старателно да мие ръцете си.

През цялото време се опитваше да овладее учестеното биене на сърцето си.

Тя бутна вратата и влезе в предродилната зала, където една втора сестра ѝ помогна да си сложи стерилна престилка и ръкавици.

От мястото, където беше, Лора чуваше как Марион стене от болка.

— Къде е анестезиологът? — попита тя. — Той трябваше да ѝ направи местна упойка.

— Нико току-що го извикаха спешно. Може доста да се забави.

О, Боже, помисли си Лора, трябва да му се обадя в спешното отделение да се връща… защото не вярвам да успея сама да поддържам дишането. И освен това знам, че не мога да направя упойката сама.

Стоеше неподвижно и се опитваше да си спомни какво би направил един истински акушер в ситуация като тази. Той щеше да подготви половите органи. Няколко пъти беше наблюдавала тази процедура, но никога не я беше извършвала сама.

Сега нямаше избор… Лора пое дълбоко дъх и влезе в обляната от по-ярка светлина операционна зала.

Тогава чудото изведнъж се случи. За нейно удивление вече не трепереше. Установи, че крачи спокойно към масата, където краката на Марион бяха хванати с ремъци към стремето за раждане. Коремът ѝ беше покрит със стерилни кърпи и чаршафи. Старшата сестра стоеше близо до малка масичка, върху която грижливо беше подредила хирургическите инструменти.