Джон Толкин - Приключенията на Том Бомбадил

От Острова доплува Лебеда наперен
фалина гордо стиснал в клюна начумерен,
корубата повлякъл; зад него всички видри
помагаха задружно на лодката да мине
на стари Върбалан помимо кореняка;
и Рибалан, и Върбопей там също бяха.
Най-сетне ето я на Бомбадил рекичката.
„Хей, бива ли кокошка без крака“,
провикнаха се всичките.
О! Глупа-лупа-върбоструйка-струйка! Веслата где са!
Край Насипа те дълго Том очакваха да си ги вземе!

Живял е някога юнак,
и рицар смел, че и моряк.
Със своя кораб здрав и лек
и си пътува, и си векува,
с товар от плодове и вино,
с каша овесена — да му е весело,
подправена със кардамон,
и с джинджифил, и с кимион.

Попътни ветрове призва
да му напътстват кораба
през седемнадесет реки —
да го не бавят от зори.
Намери пристан тоз моряк
покрай самотен речен бряг,
там, где реката Дерилин
тече и се върти кат млин.
И тръгна през поля, паланки
към мрачната Страна на Сянката.
И хълм след хълм, във пек и зной
по пътя си вървеше той.

Приседна песен да подхване,
делата рицарски забравил;
прелитна пеперуда лека —
прекрасна дама на сърцето.
Тя наруга го — той замря,
тя се засмя и отлетя.
И оттогава той, препатил,
реши да учи занаяти.

За да я хване, изтъка
воал ефирен от сърма;
след нея за да полети,
крила от птиче си съши;
В засада я издебна бърже
с кепче от свилено въже.
Подир стъкми й шатра мека
от лилии; а брачно ложе
от цвят изви и пух положи —
да й е мекичко и лекичко.
И най-накрая я облече
във белосърмено елече.

Втька рубини в накити,
но тя, уви, разкъса ги и
дръзко в бой го призова;
той, натъжен, се олюля
и отлетя самин, треперещ,
остави я, макар й верен,
обязди вятъра, засили се,
крила разперил, в миг стопи се.

Прелитна над архипелази,
где невен жълт е на талази,
где бликат сребърни води
и чисто златни планини.
Готов за бой и за войни
над океана се стопи,
поел към чудна Белмари,
и Телами, и Фантази.

Направи си и щит, и шлем
от кост на дракон със мехлем,
смарагдов беше мечът смел,
във страшни битки го повел
със рицари от славни дни
от Аери и Фаери, 15 15 Всички тези страни са несъществуващи. В имената им авторът на стихотворението Билбо явно е търсил елфическо звучене. — Бел.прев.
със паладини звездооки,
подели боеве жестоки.

С кристална ризница връз кон,
със ножница от халцедон;
с връх сребърен по пълнолун
блести му пиката-харпун.
Стрелите си от малахит
размахва като сталактит
срещу вразите си коварни
и ги надвива в битки славни.

Той влезе в бой със Онемявците,
с Жужавците и Пчелокрилите; 16 16 По всяка вероятност несъществуващи видове насекоми. — Бел.прев.
спечели Златна пита бляскава,
изду платна да се прибира
със кораб от цветя и слюда,
с воал най-фин за балдахин;
пое със песен и потруди се
доспехите си да изжули.

Поскита още малко рицаря
из острови далечни, скритички,
посрещан от трева до кръста.
Но най-подир той сложи кръста
и пътя славен към дома
пое. За спомен си взема
трофея славен да му спомня
за схватки и за боеве!
В скиталчества и бойна слава
той бе забравил дотогава —
бе все на път и все на крак.
Но ето, старият моряк
отново кораба си спретва,
че няма по-висока летва
от туй да си си все юнак,
и рицар, пътешественик
със вятъра понесъл се
и волен кат перо.

В песни елфически пей се така:
Тъй е прекрасна тя —
принцесата Азйа,
в косата й златиста —
наниз от мъниста,
в ръчицата й прелестна
кърпа златовезана,
а нежното вратле краси
изящен накит от звезди.
От паяжина лека
с сияние най-меко
е финото палто.
А поясчето бяло
на тънката снага
е сякаш от роса.

Денем все заметната
с пелерина спретната
ниско над очи;
нощем тя сияе
като лунно паяче
в мрежа от звезди.
Пантофките й крехки
са сърмени и меки
и блясъчно вървят,
когато тя отива,
развяла златна грива,
да потанцува пак.
Щом малките крачета
погалят езерцето,
заспало под леда,
искрици се надигат
и светлината скриват
във вихърния танц.