Джон Толкин: Приключенията на Том Бомбадил

Заранта щом се събуди, песента му закънтя:
„Хей, дол, весел дол!“ — тъй си той запя.
Натъкми се със бомбето, със перото, със сетрето,
слънцето посрещна бодро да надзърта зад пердето.

Мъдър стар Бомбадил, славен юначага,
синя дрешка си ушил, с жълти чизми бяга.
Никой не е побеждавал Том на Хълма и в Гората,
по пътеките или на Реката в долината,
нито пък край езерата с лилии в водата.

Но веднъж остана Том и сломен, и поразен,
Златоронка щом видя, мила, прелестна мома.
Русокоса, в плащ зелен, на брега приседна
и запя със меден глас песен сладка, древна.

Той се хвърли да я хване, бързо я прегърна,
чаплата, папурът-страж мигом се отвърна.
Златоронка се уплаши, Бомбадил й рече:
„Моята прекрасна дама! Идваш с мен далече!
Масата те чака вече с жълтата сметана,
с белите погачи, със меда за двама.
Ще живееме под Хълма — не мисли за майка,
че любим къде ще дириш посред върбалака!“

Стар Том Бомбадил вдигна пищна сватба,
издокаран със перо над бомбето старо;
с рокля сребърно-зелена дамата си той дари
с незабравки, с перуники в златните коси.
И запя като скорец, стиснал весела цигулка
и през кръстчето прегърна младата си булка.

Къщата му засия, ложето му блесна в бяло;
под щастливата луна Язовата челяд цяла
затанцува, заигра, а пък Стари Върбалан
край главите им се спря хем доволен, хем засмян.
Само Майката-река край тръстиките въздиша,
и Могилна твар в нощта слуша гъгнещо да диша.

Стари Том Бомбадил шумовете нощни не улавя.
Гласове го не достигат мамещи и мощни.
Като къпан се наспа и запя на сутринта:
„Хей, дол, бесен дол, весел дол, любима!“
И дордето Златоронка среше си косата,
Том погледа я от прага с вейка върбова в ръката.

Жълтее старата Гора и Западният вятър свири;
в шубрака Том листо от бук посред дърветата сподири.
„Ха, ветровете ме дариха със най-прекрасния от дните.
Защо да чакам ден-година? На път се вдигам през водите,
където видят ми очите; ще стегна старата си лодка,
по Върбоструйка ще се спусна на сладостна разходка!“

На близък клон се пъчи Птиче. „Хей, Том! Я чуй сега,
аз знам, аз знам къде те води Старата река
и ей сегинка ще политна и мигом ще го известя.“

„Ти, малък приказливко, млъквай, езика ти да не извия!
Какво току ми се навираш: на всяка манджа — мерудия!
На остър кол ще те набия, ако на Върбалан решиш
да кажеш накъде съм тръгнал —
тогаз ще се печеш на шиш!“

Но малък Въбропей пернат политна с вирната опашка:
Да-ха, хвани ме, ако можеш — не ме лови ни бич,
ни прашка!
До Върбалан ще прелетя и нему тихо ще прошепна:
„Там гдето Сивталаз тече, ще му подскажа, без да трепна,
по залез-слънце. Бързай, на, трапеза там е сложена!“

Тогава се усмихна Том: „Щом тъй е, значи да вървя,
ех, вярно, друмища ме чакат, но днес ще се повеселя.“
Веслата стегна и почисти, измъкна лодката от храста
и през тръстика и папур се спусна смело — джаста-праста,
и песен даже си запя: „Глупав папрат, ала-бала,
Върбоструйка-струйка разбълбуква сякаш хала!“
„Опа! Том Бомбадил, ти къде тъдява си се заразхождал
с таз коруба стара? Върбоструйка где преброждаш?“

„Тръгнал съм към Брендивин, на Реката по снагата;
къмто Свършиплет където пир за мене стягат.
Там живее благ и мил дребничък народец
дето среща ме не гост, а кат братец роден.“

„Поздрави ти моите близки, питай ги тогава
где по техните земи риба се скътава!“

„А, не става, рече Том, там съм на разходка,
не да върша туй-онуй, а да скитам с лодка.“

„Хей, брей, смешен Том! Само че внимавай
старото корито твое да не те удави!“

„Замълчи, син Рибалане! Мерси за съвета!
Сам иди да си закичиш с кости рибешки сетрето!
Тук се пъчиш, големееш с алена жилетка,
у дома, признай, се чувстваш като в малка клетка.
Чувал съм за твои близки, навирили клюна,
дето не ги бива даже да хванат моруна!“

Рибалан тогава млъкна, окото му мигна,
Том си тръгна. Пляс с криле — онзи си замина,
а зад него се понесе синкаво перце.
Том си рече — туй е дар, макар не от сърце.
И си шапката закичи, хвърлил старото перо:
„Вече синьо ще си имам — веселко и по-добро!“

В миг водата закипя — с кръгове бълбука.
Том замахна със весло, прас! — то сянка чукна.
„Пфу! Том Бомбадил! Скоро не си идвал!
Лесно ще те потопя с лодката и всичко!“