Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Двамата братя Феантури, повелители на духовете, най-често биват наричани Мандос и Лориен. Ала всъщност тъй се наричат техните обиталища, а истинските им имена са Намо и Ирмо.

По-големият, Намо, живее сред Мандос, що е на запад от Валинор. Пази той Домовете на мъртвите и призовава духа на всеки загинал. Никога не забравя и знае всякоя жива твар, била тя минала или бъдна, освен онези, що още са само в мисълта на Илуватар. Той е Съдникът на Валарите, ала присъда изрича само когато Манве го моли. Вайре Тъкачката му е съпруга и всичко станало в безкрайното Време тя е втъкала из своите изкусни плетки сред вечно растящите чертози на Мандос, за да наметне с одежди отминалите епохи.

По-малкият, Ирмо, е повелител на сънищата и мечтите. Сред Лориен са неговите градини в царството на Валарите и няма по-прелестно място на света, изпълнено с безброй всемогъщи духове. Нежната Есте, целителка на страдания и умора, е негова съпруга. Сиви одежди носи тя и покоят е нейният дар. Денем не скита, а дреме на остров потаен сред сенчестото езеро Лорелин. От чешмите на Ирмо и Есте черпят сили и свежест всички във Валинор; а често даже самите Валари идват в Лориен, та да подирят разтуха и отдих подир тежкия труд из Арда.

По-могъща от Есте е Ниена, сестра на Феантурите; тя живее самотно. Скръбта познава до дъно и страда за всяка рана, причинена на Арда от злия Мелкор. Тъй голяма била скръбта й от развоя на Музиката, че далеч преди края нейната песен се превърнала в тиха жалба и печалните звуци се вплели в съдбините на света, още преди да е сътворен. Ала тя не плаче за себе си и който я чуе, се учи на състрадание и твърда вяра. Нейният дом е на запад от Запада, по най-далечните брегове на света; рядко идва във Валимар, где цари светла радост. Предпочита да навестява близките до нея чертози на Мандос; и всички чакащи там я призовават, защото носи сила духовна и превръща скърбите в мъдрост. Нейният дом има прозорци навън, към стените на Битието.

Велик по сила и доблест е Тулкас, наречен още Асталдо Храбрия. Той последен пристигнал сред Арда да помогне на Валарите в първите битки против Мелкор. Радост му носят борбите и надпреварата; а жребец не язди, защото е неуморен и няма на този свят по-бързи нозе от неговите. Крепка плът има и злато блести в косите и брадата му, а в двете си ръце мечове носи. Не го е грижа за бъдно и минало, нито пък знае да дава съвети, ала е верен приятел. Съпругата му е Неса, сестра на Ороме, снажна и бързонога. Елените са й любимци и вечно я следват, щом развее коси по вятъра и побегне из горските дебри, бърза като стрела. Танцът й носи наслада, затуй тя често танцува из Валимар по вечнозелени ливади.

Могъщ властелин е Ороме, може би не тъй силен както Тулкас, ала по-страшен в гнева си; защото Тулкас вечно се смее, било то на кървава рат или на дружеска схватка, смеел се даже в лицето на Мелкор през древните битки. Ороме толкоз обичал Средната земя, че с нежелание я напуснал и последен дошъл във Валинор; в стари времена често прехвърлял планините и повеждал войската си към хълмистите равнини. Той е ловец на чудовища и зли твари, радост му носят конете и хрътките; обича дърветата горски и затуй го наричат Алдарон или още Таурон, Властелин на горите. Нахар пък се казва жребецът му, бял под лъчите на слънцето и сребристо искрящ през нощта. А Валарома се нарича мощният му рог, чийто зов е като пурпурен слънчев изгрев, като блясък на мълния в облаците. Неведнъж се е чувал този зов сред горите на Явана във Валинор, защото там учел Ороме бойците си как да преследват злите твари на Мелкор. Съпругата му е Вана Вечномладата, по-малка сестра на Явана. Под нейните стъпки напъпват цветята и разцъфтяват, щом ги погледне, а птиците песен запяват, чуят ли че наближава.

Тези са имената на Валарите и Валиерите. Разказахме тук накратко как са ги видели Елдарите сред Аман. Но в каквито и славни форми да са се явили пред Чедата на Илуватар, били са само воали над истинската им хубост и сила. Малко се помни от онуй, що са знаели нявга Елдарите, ала и то е нищожно пред тяхната същност, зародена нейде далече във времена и простори, недостъпни за нашата мисъл. Деветима били най-почитани и могъщи, един обаче отпаднал, та останали Осмината, наречени Аратари, Върховни властелини на Арда: Манве и Варда, Улмо, Явана и Ауле, Мандос, Ниена и Ороме. Манве е техен крал и има грижа за съюза им с Еру, ала по мощ и слава са равни, далеч над всички останали, били те Валари, Маяри или други пратеници на Илуватар в Еа.