Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Манве и Мелкор били като братя в мисълта на Илуватар. Най могъщ сред ония Айнури, що слезли в света, бил изпървом Мелкор; ала Манве е най-любим за Илуватар и най-ясно разбира неговия замисъл. Той бил избран навеки за пръв сред кралете — властелин на Арда и повелител на всичко в нея. От всичко в Арда най-много обича ветровете, облаците и всички въздушни области — от висините до низините, от самото крайче на Воала на Арда до тихия ветрец, полъхващ над тревата. Наричат го още Сулимо — Властелин на Дъха на Арда. Радва се на птиците бързокрили, а те послушно летят накъдето ги прати.

Спътница на Манве е Варда, Повелителка на звездите, що познава всяко кътче на Еа. Тъй велика е нейната хубост, че не може да се изкаже със слова елфически или човешки; жив е още блясъкът на Илуватар върху нейния лик. В светлината намира тя сила и радост. От дълбините на Еа била дошла, за да помогне на Манве, защото познавала Мелкор още отпреди Музиката и го отхвърляла, а той я мразел и се страхувал от нея както от никой друг сред Валарите. Рядко се делят Манве и Варда и най-често остават във Валинор. Чертозите им са над вечните снегове на връх Ойолосе сред Таникветил — най-могъщата планина на света. Изправи ли се Манве от своя трон да огледа Земята, ако до него е Варда, взорът му стига безкрайно далеч през мъгла, мрак и морски дълбини. А щом Манве е с нея, Варда чува по-ясно от всички други гласовете, що отекват по земната твърд надлъж и шир над хълмове, над долини и над мрачните кътчета, сътворени от Мелкор. От всички Велики на този свят, елфите най-силно почитат Варда и с обич се прекланят пред нея. Елберет я наричат и нейното име с песни призовават, щом над Средната земя падне сянка и изгреят звездите.

Улмо е Властелин на Водите. Самотен живее той. Нийде не спира задълго, а броди на воля из дълбините по цялата Земя, че и под нея. По мощ е втори след Манве и преди сътворението на Валинор ги свързвала здрава дружба; ала отпосле рядко се сбирал с Валарите и посещавал съветите им само когато решавали велики дела. Защото мислел неспирно за цялата Арда и не му трябвало място за отдих. Не му била по сърце сушата земна и рядко се обличал в тяло, както правели неговите събратя. Щом го зърнели Чедата на Еру, смут велик ги обземал, защото страховит е Владетелят морски, като огромна вълна, тръгнала към брега с мрачен шлем от кипнала пяна и ризница искряща в сребристо-зелени отсенки.

Но въпреки туй обича Улмо и елфи, и хора, тъй че не ги изоставял даже когато се струпвал върху им гневът на всички други Валари. Понякога идва невидим до бреговете на Средната земя, а и навътре навлиза с талазите морски, за да засвири с рогове мощни от бяла раковина, наречени Улумури; и чуе ли някой звука им, никога не го забравя и вечно носи в сърцето си копнеж по морето. По-често обаче Улмо говори с гласове, що се чуват като звън на води и потоци. Защото негово царство са всички морета, езера, реки, ручеи и извори; елфите казват, че духът на Улмо тече по вените на света. Тъй стигат до него, даже и в дълбините, вести за всички беди и скърби на Арда, що инак биха останали незнайни за Манве.

По мощ и сила Ауле почти не отстъпва на Улмо. Нему се пада властта над всичко в земната твърд на Арда. В началото той често се трудел заедно с Манве и Улмо; негово дело е цялата суша. Той е ковач и майстор на всички занаяти, а най-много обича делата изкусни, били те дребни или могъщи като величавите градежи от славното минало. Негови са и безценните камъни в земните недра, и златото с блясък омаен, и високите планини, и бреговете морски. Най-много премъдрости е дал той на Нолдорите и винаги е бил техен приятел. Люто завиждал Мелкор, защото Ауле му бил най-близък по дух и могъщество; дълго пламтяла вражда между тях и Мелкор вечно съсипвал делата на Ауле, а Ауле с труд и мъка поправял злините негови. И двамата желаели да творят неща нови и непознати за всички други, а всяка възхвала на своите умения и изкуства слушали с радост. Но Ауле си оставал верен на Еру и се прекланял пред волята му във всичко, що вършел; не завиждал на чуждото дело, а охотно съветвал и сам дирел съвети. Мелкор пък хабял напразно духа си в злоба и завист, додето накрая вече нищо не можел да стори, без да е пълно с подигравка към чуждата мисъл или с безцелна разруха.

Съпруга на Ауле е Явана, Дарителката на плодове. Обича Явана всичко, що расте по земята и помни в ума си всяка негова форма — от величавите дървеса в гори отдавна изчезнали до мъха по скалите или дребните и потайни гъбки в сивата плесен. Втора по слава и почит е тя подир Варда сред кралиците на Валарите. Яви ли се в тяло женско, изглежда висока и стройна, пременена в зелени одежди; ала понявгаж избира и други форми. Виждали са я да се възправя като дърво под небесата, със Слънцето вместо корона; а от клоните златна роса се лее и дето докосне земята безплодна, ширват се ниви зелени; корените пък докосват водите на Улмо, а сред листата шепне ветрецът на Манве. Елдарите я наричат Кементари, Владетелка на Земята.