Робер Мерл - Островът

Пърсел отвърна, без да повиши глас:

— В такъв случай ще законодателствуваш сам.

Последва мълчание. След това Мак Лауд каза напрегнато:

— Какво искате да кажете, Пърсел?

— Искам да кажа, че щом поставиш въпроса на гласуване, аз ще напусна събранието и ще престана да признавам властта му.

Бейкър се изправи и застана до Пърсел. Джонс ги изгледа един след друг, после се изправи отляво на Пърсел, пристъпи с единия крак напред, този път без да се изпъчи, и загледа зорко.

Таитяните заговориха всички едновременно, крайно възбудени. Тъй като не разбираха езика на действуващите лица, сцената беше за тях само пантомима и те се двоумяха понякога за смисъла й. Но сега вече нямаше съмнение: тримата перитани, застанали срещу Скелета, се противопоставяха на властта му.

— Бих желал да предотвратя това скъсване — добави спокойно Пърсел. — И бях решен да направя много отстъпки, за да го предотвратя. Ако то стане, ще се създаде много опасно положение. Не ме докарвайте до крайност, Мак Лауд. Ако Джонс, Бейкър и аз напуснем събранието, атмосферата в общежитието скоро ще стане непоносима. В острова ще има две партии. Два лагера, които ще воюват помежду си или в най-добрия случай няма да се зачитат. Островът е малък. И с течение на времето животът ще стане невъзможен.

— Ако се оттеглите от събранието — извика буйно Смъдж, — ще ви сметнем за бунтовници и ще ви обесим!

— Затваряй си устата — сряза го Мак Лауд.

При все че се държеше привидно твърдо, той се колебаеше. Ако Пърсел си отидеше, всички таитяни щяха да се присъединят към него. Пърсел ще има мнозинството, силата, съучастничеството на жените. „И всичко това само заради този маниак Смъдж“ — помисли яростно той. Невъзможно е да го разубеди от тази лудост! Принуден е дори да го поддържа, за да си запази гласа му! Мак Лауд разбра с горчива изненада, че властвува в острова благодарение на своите съмишленици, но е същевременно и техен роб!

— Размисли, Мак Лауд — продължи Пърсел. — Аз не съм враждебно настроен към събранието. Напротив. Докато има гласуване и разискване, няма вадене на ножове. Но ако мнозинството използува властта си, за да потиска малцинството, такава тирания е по-лоша от тази на Мезън и дори със сила не ще ме накарате да й се покоря.

Мак Лауд не се подвоуми за значението на тези думи. Това беше заповед. Прикрита заповед, защото вместо да заплашва, Пърсел приписваше именно нему намерението да си послужи със сила. Но прикрит или не това беше ултиматум с всичките му последици.

Смъдж усети колебанието на Мак Лауд. Почервенял от яд, уплаха и възбуда, той стисна пестници, изпъчи дребната си снага и големия си нос и се развика истерично:

— Не се поддавай, Мак Лауд! Не го слушай! Поставяй на гласуване! Какво чакаш! Няма един проклет офицер да ти заповядва!

Ръкомаханията и виковете му смаяха таитяните.

— Маамаа 20 20 Маамаа — луд. ! — каза Тетаити, като чукна чело с показалеца си.

Чуха се смехове. Омаата извика колкото й глас държи:

— Какво му е на Плъхчето, Адамо?

Пърсел се обърна към нея.

— Иска да ми вземе Ивоа и ония ще гласуват за него.

Между таитяните се чу шушукане. То се засили до ръмжене, придружено от буйните викове на жените. Меани се изправи решително. Ивоа беше негова сестра: той се чувствуваше оскърбен от нахалството на Смъдж почти толкова, колкото и Адамо. Простря ръце напред, за да наложи тишина, и започна възмутено, но изискано слово, в което укоряваше Смъдж и Скелета за недружелюбното им държане. Със съжаление трябваше да каже, че двамата перитани се отнасят като свински чеда с Адамо и с таитяните. Ясно беше, че Скелетът ги бе изключил от разпределението и шестимата трябваше да се задоволят с три жени. Това нямаше значение, разбира се. Защото той, Меани, заявява, че ще се забавлява с жените на всички перитани. (Смехове). Но беше оскърбление. Оскърбление беше за Тетаити, син на главатар. Оскърбление беше и за самия него. Оскърбление беше за всички. Сам той, Меани, беше син на велик главатар. А всички знаеха, добави стеснително той, чий син е баща му, великият главатар Оту… Затова именно Оту беше добър и щедър към пеританите. Но ето че главатарят на голямата пирога беше маамаа. Стоеше по цял ден затворен в колибата си. Властта бе заграбена от Скелета. Той се отнасяше с таитяните по-зле, отколкото с военнопленници и искаше да отнеме жената на брат му Адамо. Затова Меани, син на Оту, казва: трябва да се борят на страната на Адамо против Скелета. И който е съгласен, да го каже.