Робер Мерл - Островът

Той помълча, после добави, като продължаваше да се усмихва:

— Иска ли още някой да се изкаже?

И подхвана почти без да дочака отговор:

— Гласуваме. Кой е против ?

Вдигна ръка, последван веднага от Хънт, след това от Смъдж и най-после от Джонсън. Уайт не мръдна. Всички се смаяха. Без да свали ръката си, Мак Лауд се обърна наляво и погледна метиса. Без да трепне, Уайт издържа погледа му с присвитите си черни очи, после извърна полека глава и загледа право пред себе си.

— Въздържам се — заяви той с кроткия си, напевен глас.

— Въздържаш ли се? — извика Мак Лауд със сдържана ярост, с все още вдигната дясна ръка и искрящи от гняв сиви очички.

— Припомням ти — каза остро Пърсел, — че нямаш право да влияеш на членовете в това събрание, нито на Уайт, Хънт и Джонсън.

— Никому не влияя — избухна изведнъж Мак Лауд.

Макар че Уайт се въздържа, Мак Лауд все пак спечели: имаше четири гласа срещу три за Пърсел. Но въздържанието на Уайт го обезпокои. Не беше вече сигурен във войската си.

Той свали ръка, като продължи да гледа дръзко Уайт.

— Не съм на твоето мнение — каза напевно Уайт.

Лицето му беше спокойно и отпуснато, ръцете покорно скръстени на гърдите, учтивият му глас звучеше безукорно кротко.

— В такъв случай трябваше да гласуваш с мене — подхвърли Пърсел.

Уайт не отговори. Казал бе каквото мислеше. Нямаше какво повече да казва.

— Ех, че изненада… — пошепна Бейкър като се наведе към Пърсел.

— Не — отвърна полугласно Пърсел, — не чак толкова.

— Четири гласа против — обяви след малко Мак Лауд. — Един въздържал се. Предложението на Пърсел се отхвърля.

Но явно беше, че въздържането на Уайт му бе отнело устрема.

— Пърсел — каза намусено той, — предайте шапката на Джонс. Време е да започнем, ако не искаме да стоим тук цяла нощ.

Джонс коленичи, седна върху нозете си и сложи шапката на голите си бедра. Само той от англичаните носеше престилчица и в същност беше единственият, чието тяло би могло да се сравни, макар и в умален вид, с това на таитяните. Най-млад на кораба след Джими, той току-що бе навършил седемнадесет години и над стройната, гъвкава, яка снага се виждаше руса глава с ниско остригани коси. Луничавият му нос беше къс, малко вирнат, а брадата, почти без косми — къса, сякаш още недорасла. Сините порцеланови очи, които гледаха прямо хората, напомняха очите на юнгата. Но Джонс беше по-мъжествен и по-дързък от Джими. Самоуверен в силата на мишците си, той почти винаги изпъчваше гърди, било от желание да се докарва, било за да увеличи обема им.

— Е — подхвърли Мак Лауд, — ще се решиш ли?

Джонс поддържаше с лявата ръка шапката до бедрата си, а с дясната разбъркваше хартийките. Беше много развълнуван, не се решаваше да започне изтеглянето им. Страхуваше се, че първият англичанин, чието име ще излезе, ще избере Амурея. В нейните обятия Джонс вкуси за пръв път любовта, когато „Блосом“ акустира в Таити след бунта. Тя беше точно шестнадесетгодишна. Той не й остана верен нито в Таити, нито на кораба, но след като се насити на завоеванията си, се върна към нея. И откато бяха слезли на острова, всички ги срещаха по пътеките, хванати детински тържествено за ръка.

— Хайде — каза полугласно Пърсел. — Какво чакаш?

— Страх ме е — отговори Джонс. — Ужасно ме е страх. Страх ме е, че ще ми грабнат Амурея.

— Започвай! — усмихна се Пърсел. — Обзалагам се на един шилинг, че ще я вземеш.

Той порови в джоба си, извади един пробит шилинг и го хвърли на земята между себе си и Джонс. Джонс погледна изненадано шилинга.

— Карай! — насърчи го Бейкър от другата страна на Пърсел и като сложи ръка на земята, наведе се напред, за да види по-добре шурея си.

Джонс извади една хартийка, разгъна я, наведе я към светлината на факлата и прочете. Отвори уста, затвори я, преглътна и най-после можа да изрече:

— Джонс.

Изглеждаше така чистосърдечно смаян, че е изтеглил своето име, щото всички, освен Хънт, се разсмяха.

Джонс изпъчи гърди и опъна назад рамене, за да покаже, че няма да търпи подигравки. Но под тази войнствена външност се чувствуваше съвсем без сили и така ужасно развълнуван, че не смогваше да заговори.

— Е? — провикна се Мак Лауд. — До кога ще чакаме? Щом си пръв, можеш да избираш между дванадесетте жени, синче. Само побързай, да има време да видим кой е за и кой против .

— Амурея — каза Джонс.

Смръщил вежди над детинския си нос, той огледа тревожно присъствуващите, за да види дали някой ще оспори избора му…