Робер Мерл - Островът

— Мене няма да ме пипнат жив!

Когато вдигна глава, прочете в очите на хората си, че решението му е намерило отзвук и в техните сърца. „Аз съм техен началник — помисли гордо той — и те очакват да ги спася.“

— Капитане — обади се Пърсел, — мога ли да взема далекогледа?

Мезън му го подаде, забеляза оръжието върху коленете на Пърсел и помисли: „Дори Пърсел, дори това агне…“ Обзе го чувство на гордост. Стори му се, че островът е голям кораб, а той е негов капитан и се нахвърля срещу фрегатата, за да я разцепи на две. Никога не бе чувствувал живота си така пълноценен. „Да унищожа фрегатата! — помисли яростно той. — Какво значение има, че ще ме убият! Да я унищожа! Само нейната гибел има значение!“

— Капитане — обади се Уайт.

Метисът беше толкова мълчалив, че всички се учудиха като чуха гласа му. Сам той изглеждаше изненадан, огледа се стеснително наоколо и се подвоуми. Пърсел забеляза, че при вълнение и неговото лице посивява като лице на таитянин.

— Капитане — продължи Уайт, — ето какво мисля аз. Морето е дълбоко, прибоят е бурен и фрегатата може да не посмее да спусне лодка.

— Можеше и да се подвоуми, ако не беше „Блосом“ — каза Мезън.

Да! Никой не бе се сетил. „Блосом“ ги бе издал! Без мачти, полуразрушен, останал само скелет от кораб, той се издигаше и можеше да се види доста отдалече върху единствения плаж, дето беше възможно да се слезе на сушата.

— Капитане — каза Бейкър.

Но Мак Лауд изръмжа така враждебно, че Бейкър млъкна. След като им бе представил бесилото, което ги очаква, Мак Лауд като че не искаше и да знае за опасността и разискванията. Изтегнал се бе по гръб с ръце под тила, с полузатворени очи, с пушка под ръка.

— Какво каза? — запита кротко Бейкър като го погледна с черните си лъскави очи.

— Казвам — отвърна презрително Мак Лауд, — че има хора, които забравят днес каквото са решили вчера.

Бейкър се изчерви под загара. Нарекъл бе Мезън капитане , но всички постъпваха така още от сутринта, а Мак Лауд смъмра само него. Погледна втренчено Мак Лауд. Ядосваше се и на него, и на себе си, и не знаеше какво да отговори.

— Какво има? — запита нетърпеливо Мезън.

— Не можем ли да се отбраняваме, без да стреляме срещу момчетата, които ще се опитат да слязат на брега?

Лицето на Мезън потъмня. Той запита кратко:

— Защо?

— Как да кажа — започна смутено Бейкър, — да стреляш така, без предупреждение, срещу хора, които не подозират нищо…

— Или те, или ти — изсъска Смъдж със стиснати зъби.

Побелял от страх, свит на две, с увиснала долна устна, той святкаше с неспокойните си, подвижни миши очи, полузакрити от посивели кичури коса.

— Смъдж ти отговори — заяви Мезън.

— Ами-и! — обади се Мак Лауд като отвори очи. — Отговори, ама не отговори.

Той прибра пушката си и стана. Цяла минута мина докато се изправи както трябва, след това разкърши снага, облегна се небрежно на пушката и изгледа моряците. Панталонът му беше толкова тесен, че всички кости на таза му изпъкваха, а под мръсната бяла фланела, каквато само той носеше, човек можеше да преброи ребрата му. С полузатворени очи, надменно изправен, приличащ повече от всеки друг път на присмехулно ухилен скелет, той не бързаше да заговори. Всички погледи бяха насочени към него. Мезън му обърна красноречиво гръб и долепи дясното си око до далекогледа.

— Така е! — продължи Мак Лауд. — Казвам ви, че Смъдж не отговори и доказателството, че не е отговорил, синчета, е, че отговори уклончиво. Мене хич не ме е грижа дали ще направя на пестил всички момчета от фрегатата, заедно с коменданта им. Само че, както казах, не е там работата; работата, синчета, е другаде. Фрегатата ще спусне някоя лодка, а в лодката десетина моряшки копилета. Да речем, че минат прибоя и слязат на брега. После? Стреляме, пребиваме един-двама, осакатяваме още толкова, другите се прибират на борда. А фрегатата какво ще прави? Вдига котва и с рул срещу вятъра, а? Така ли мислите? Убити са двама моряка от флотата на негово величество, а фрегатата офейква, така ли? Господи Исусе! Така ли разбирате тия работа? А не сте ли виждали, че фрегатите имат оръдия?

Той изгледа презрително присъствуващите.

— Сега пък аз ще ви кажа какво ще стане, синчета. Комендантът на фрегатата ще си каже: „Убиха ми двама хубостника, значи не ми мислят доброто ония там! Сигурно са разбойници! Пирати! Може да са и французи даже! Тогава аз тоя остров ще го стрия на сол, а след като го стрия на сол, ще му забия едно знаме, ще го нарека с името си и така негово величество ще има още един остров!…“ Ето какво ще си каже комендантът. После ще спусне във водата половината си лодки и половината моряци, ама преди да ги прати срещу нас ще започне да храчи върху ни с петдесетте си огнени уста и ще храчи един-два часа, това офицерско копиле. А какво ще стане после, синчета, не е важно за никого от нас, защото никой няма да остане жив.