Робер Мерл - Островът

Ропати беше само на десет дни, когато го окъпаха за пръв път в морето. На запад от залива Блосом имаше тясно заливче, почти затворено откъм океана, което се разширяваше към сушата и завършваше в малък циркус, защитен от ветровете чрез една надвиснала скала. При прилив талазите издъхваха тук, спокойни и бистри, върху малък плаж от охров пясък, ситен и приятен за стъпалото, прелестен за окото. Към него именно ваинетата тръгнаха в почти тържествено шествие. Две носеха съд със сладка вода, за да облеят детето след изкъпването. Влязоха до гърди в океана, застанаха в кръг една до друга, протегнаха напред ръце и ги заловиха, за да образуват един плитък басейн. Там Ивоа потопи постепенно Ропати. Дебеличък, мазничък, чувствен, той започна веднага да пляска с ръце и крачета, а набожният шепот на жените докосваше като милувка златистото му телце. Пърсел гледаше сина си зад рамото на Итя. Другите ваинета — които нямаха или досега не бяха имали право да докоснат Ропати — образуваха втори кръг зад първия. С черната къдрава и вече буйна коса, с будни очи, полупритворени поради слънцето, с едва очертана усмивка на устните, Ропати възприемаше понякога благочестиво изражение, което разсмиваше жените. Но смеховете им бяха сдържани, като възклицанията, с които изпращаха всяко негово движение. Пърсел чувствуваше цялото вълнение, стаено зад тази сдържаност. Човек би казал, че това първо окъпване беше някакъв религиозен обред, с който чествуваха едновременно детето, майчинството и радостта, че живеят.

Някаква сянка мина между слънцето и Пърсел. Той вдигна глава. Тетаити. Облегнал ръце върху раменете на Ороа, над която се издигаше с цяла глава, той гледаше детето с наведени очи. За пръв път от три седмици насам Пърсел се озоваваше пред него и сърцето му се разтуптя. Тетаити беше точно срещу него. Биха могли да си стиснат ръце, ако ги протегнат над двата кръга, образувани от жените. Но таитянинът като че не го виждаше. Само прекалената невъзмутимост на лицето му издаваше, че усеща погледа на Пърсел. Пърсел почака доста време, поглеждайки от време на време Ропати, с надежда, че Тетаити ще се възползува от това, за да плъзне бегло поглед към него. Очакването му беше напразно. Тетаити не вдигна ни веднъж очи.

Пърсел се обърна кръгом, излезе от водата, покатери се по скалистия бряг на заливчето и се върна в залива Блосом. Зад себе си, отслабващи постепенно с отдалечаването му, чуваше приглушените, радостни възклицания на жените. Чувствуваше се изключен от тяхното щастие, от техния живот. Влезе в пещерата с лодките и се залови за работа със свито гърло. С държането си Тетаити заявяваше по-красноречиво, отколкото с думи, че за него този перитани не е вече жител на острова, че го смята за заминал.

На другия ден Итиота пристигна в пещерата с лодките към пладне, за да донесе ядене на Пърсел. Когато той се поизправи да й се усмихне, забеляза зад нея Ваа, по-ниска и по-дебела от всеки друг път. Изненада се от присъствието й. Тя не слизаше вече никога до залива Блосом, защото смяташе, че пътеката е много стръмна за сегашното й състояние.

Итиота сложи плодовете и блюдото с риба върху лодката и каза:

— Ще се изкъпя.

И веднага се отдалечи. Пърсел я проследи с поглед, после обърна очи към Ваа. Тя седеше невъзмутимо на една купчина дъски.

— Какво има, Ваа?

— Наби ме — каза след малко тя. — Казвам ти, да знаеш.

— Силно ли?

— Силно. После каза: „Ела в моя дом. Ще бъдеш моя ваине, а детето, което носиш, ще бъде мое.“ Тогава аз му рекох: „Трябва да говоря с Адамо.“ А той рече: „Вярно. Такъв е обичаят. Върви.“

— Аз не познавам тоя обичай — каза Пърсел. — Какво трябва да направя?

— Ако искаш да ме задържиш, отиваш при Тетаити и му казваш: „Ваа е моя ваине.“ Ако не искаш да ме задържиш, казваш: „Добре. Върви при него.“

— А ти — запита Пърсел — какво предпочиташ?

Ваа наведе очи и загледа земята.

— Какво предпочиташ? — повтори Пърсел.

Мълчание.

— Добре — сви рамене той, — щом те иска, върви при него.

Ваа вдигна поглед, очарователната й усмивка се появи веднага.

— Доволна ли си?

— Ауе! Доволна съм!

После добави:

— Много ме би. Не такива плеснички като тебе. Той е велик главатар. Ще бъда жена на велик главатар.

— Когато си замина — забеляза Пърсел, — всички ваинета в острова ще бъдат жени на велик главатар.

— Аз ще бъда жена на велик главатар — повтори упорито Ваа.

Пърсел се усмихна.

— You are a stupid girl, Vaa.

— I am! I am!

— Но много ти върви. Отначало беше жена на главатаря на голямата пирога. После жена на главатаря на острова…