Робер Мерл - Островът

Преговорите траяха от 24 май до 6 юни. Първата фаза беше най-опасна. По убеждение или от хитруване, Тетаити не искаше да преговаря с жените. А само с Адамо. Но ваинетата изтъкнаха, че разговорите с Адамо няма да доведат до никъде. Адамо беше готов, разбира се, да му предаде пушката. Желаеше да стори това още от самото начало (нали знаеш колко е добър!). Но пушката не беше у него. А у тях! Следователно, с тях именно трябваше да се преговаря. Всеки тане разисква някои неща с жена си. Защо Тетаити да не разисква с тях? Е, Тетаити, е, нали това правиш и в тоя миг?

Както предполагаше Пърсел, Тетаити отхвърли безусловно предложението да се лиши от пушката си. Ваинетата се възмутиха, заплашиха, че ще прекъснат преговорите, прекъснаха ги, после ги подновиха и след една седмица отстъпиха, като си дадоха вид на бити и оставиха напълно победата на Тетаити.

В същото време те придадоха истинска театралност на церемонията за връщането на пушката от Ивоа. На 6 юни по обед тръгнаха в шествие към па . Ивоа, Итя и Омаата начело; Ороа, Ваа и Тумата в края. По средата, между Авапуи и Итиота, Пърсел. Сутринта бе валяло дъжд и във влажната гора беше задушно от обедното слънце. Пърсел си отдъхна, когато излязоха на откритото пространство, което заграждаше сега па . На десетина метра от оградата, точно там, дето Уличката на канарата завиваше надясно, за да стигне до залива Блосом, имаше младо бананово дърво, отсечено преди три седмици от англичаните, но пуснало вече три метра висок израстък с китка едри листа на върха. Дружинката се спря на сянка под тях и Омаата, взела под дясната си мишница пушката на Ивоа, повика Тетаити.

Пърсел очакваше, че таитянинът ще остане в преддверието, дето не можеха да го видят, а сам той щеше да вижда всичко. Но Тетаити благоволи да се покаже пред вратата, заедно с трите си жени, застанали зад него. Не се приближи наистина и държеше пушката си в ръка, насочил сякаш случайно дулото й към корема на Омаата, но изражението му беше ведро, и щом Омаата насочи оръжието си към земята, и той стори същото.

Омаата произнесе слово в полза на мира. Когато свърши, пречупи пушката о едно дърво и хвърли парчетата й в нозете на Тетаити. Той даде знак, че ще говори, и след като помълча важно, наистина заговори. Похвали жените за мъдростта им, поздрави ги, че са проявили такова благоразумие. Изказа надежда, че всякога ще бъдат в добри взаимни отношения. Обаче Адамо беше перитани. Адамо трябваше да си замине. Но Тетаити, главатар и син на главатар, бе дал обещание на дъщерята на великия главатар Оту и щеше да изпълни обещанието си: ако Адамо си замине в деня, който сам бе определил, животът му до тоя ден ще бъде табу.

Думата направи голямо впечатление на ваинетата. Никога не бяха допускали, че Тетаити ще отиде дотам. Несъмнено беше, че е удостоил Адамо с това табу заради името на Оту, чиято обица висеше и в тоя миг на ухото на Адамо. Така че Адамо беше два пъти табу: поради обицата, която бе докосвала лицето на великия главатар Оту, и чрез словото на Тетаити, син на главатар и братанец на великия главатар Оту…

След като вълнението стихна, Тетаити взе отново думата. Победил бе потисниците, смяташе се следователно за главатар на острова. На това основание и според обичая се провъзгласяваше сам за табу. Пърсел почувствува, че никой друг освен него не намира това изявление за смешно. То бе посрещнато с важно клатене на глава и одобрителен шепот. После заговори Омаата. Тя изрече безброй учтиви слова, от които се разбра, че уверява Тетаити в почитта и приятелството си. После припомни, без да го подчертава, че според таитянския обичай, никакво табу не се спазва, ако главатарят опетни ръцете си с кръвта на свои хора. Този намек не остана незабелязан. Ивоа беше братовчедка на Тетаити, така че тането на Ивоа можеше да се смята за роднина на новия главатар.

Това ограничение на неговото собствено табу едва ли се понрави на Тетаити. Но той не даде с нищо да се разбере, че е така. Откато се бе провъзгласил за цар на острова, лицето му изглеждаше още по-строго, чертите по-сурови, осанката по-внушителна. Когато Омаата завърши словото си, той повтори своите похвали по няколко различни начина, и тъкмо когато очакваха, че ще се сбогува, помълча, после помоли изведнъж жените да го оставят сам с Адамо.

Настъпи слисване. Тетаити почака невъзмутимо няколко секунди и като видя, че ваинетата не мръдват, с величествено движение подаде пушката си на Раа, а камата на Файна. След това пристъпи бавно и изискано няколко крачки към жените и се спря, по-точно се закова пред тях с празни ръце.