Робер Мерл - Островът

— Твой ред е, Меани.

Меани хвърли камък в кръга и каза:

— Ето скала за връщане към мир.

Тетаити взе камък, поднесе го церемониално към устата си и почака няколко минути в пълно мълчание. Подчертаваше с това, че само неговото решение е всевластно. И наистина, гласовете не се преброяваха. Главатарят беше арбитър и неговата дума решаваше окончателно въпроса.

Тетаити хвърли камъка.

— Ето скала за продължаване на войната.

Като каза това, повдигна тежките си клепачи и погледна Пърсел.

— Чужденецо — заяви студено той, — дай ми Ману-Файте.

Пърсел стана, смаян от тази заповед и от тона, с който бе изречена. Поколеба се за миг и накрая даде птицата на Тетаити. Присъствувал бе в Таити на мирни преговори, но тогава мирът бе приет и пратеникът си бе заминал, размахвайки над главата си червените пера, сред приветствията на народа.

Тетаити стана, последван от Тими и Меани. Взе с две ръце Ману-Файте, вдигна го във въздуха, после го свали изведнъж и го счупи на коляното си. Хвърли двете парчета в нозете си и извика свирепо:

— Птицата на мира умря!

Пърсел се почувствува поразен и смразен от страх. Значението на тази постъпка беше ясно: унищожаването на птицата предвещаваше и неговото собствено унищожаване.

Измина цяла секунда. Той не можеше нито да мръдне, нито да продума.

Тими премести пушката в лявата си ръка, а с дясната извади ножа от пояса си. След това посочи Пърсел с острието и каза, обърнал глава към Тетаити:

— О, Тетаити, предай ми тая риба 41 41 Така наричат човека, отреден да бъде убит. !

В същия миг Меани пристъпи до Тими и извика със страшен глас:

— Табу!

Думата, тонът, с който бе изкряскана, закова Тими на място. Но той все пак не се призна за победен. Обърна глава към заплашителното лице на Меани и запита пискливо:

— Защо да е табу?

— Погледни, човече! — изрева гръмогласно Меани. — Погледни обицата, която Адамо носи! Аз му я дадох! А преди мене тази обица беше на ухото на баща ми, великия главатар Оту!

Тими загледа смаян обицата. Вярно беше! Обицата на Оту! Почувствува се изигран.

— Това табу не важи! — извика най-после яростно той. — Табу от таитянски главатар не се предава на перитани!

— А кой е тоя перитани! — изрева с цяло гърло Меани. — Самият зет на таитянския главатар! Мъж на дъщеря му! Брат на сина му!

Пърсел ги гледаше зяпнал. Очевидно беше, че животът му зависи от тази богословска разпра: може ли свещеното качество табу да се предаде на чужденец?

Тими обърна глава към Тетаити и каза сухо, почти нахално:

— Какво ще реши главатарят?

Пърсел не поглеждаше Тетаити. Възвърнал си бе хладнокръвието и като се полюляваше едва уловимо, следеше и най-малкото движение на Тими.

— Какво ще реши главатарят? — повтори Тими.

Тетаити беше смъртно смутен. Счупил бе Ману-Файте, защото така повеляваше обичаят, но нямаше определено намерение за съдбата на Адамо. Обаче обичаят позволяваше нещастният пратеник да бъде убит. В това отношение не можеше да обвини Тими. А колкото до това дали е табу, беше готов почти да се съгласи с Тими. И Тетаити се колебаеше дали табу може да се предаде на Адамо, който не беше таитянин. За жалост, едно беше съвсем ясно. Щом бе дал на Адамо украса, докосвала главата на Оту, Меани бе подчертал, че смята Адамо за свой любим брат, чийто живот цени повече от своя собствен. Пожертвуването на Адамо щеше непременно да повлече двубой на живот и смърт между Меани и Тими и в такъв случай таитяните щяха да тръгнат тази нощ срещу пеританите с един боец по-малко.

— Аз съм главатар — каза най-после той като погледна Тими в очите, — не съм жрец. И не мога да реша, когато става дума за табу, кой е крив и кой прав. Но все пак, щом Адамо е роднина на Меани и Меани го смята за табу, ще постъпиш мъдро, ако се откажеш от тази риба.

С цяла глава по-нисък от двамата атлети, застанали от двете му страни, Тими се изправи и изви като дъга тънкото си тяло. Тия благородници! Тия главатарски синове! Разбрали се бяха против него! Ясно, мислеха, че ще го уплашат! Но какво струваше силата им, щом той има пушка!

— Моето право си е мое право! — извика яростно той.

Мина цяла секунда, той сякаш се укроти, наведе лукаво очи, после изведнъж се втурна светкавично срещу Пърсел с камата в ръка. Пърсел отскочи настрана, камата се удари о скалата, а в същия миг Меани вдигна и двете си ръце и блъсна Тими в тила. Ударът не изглеждаше особено силен, но Тими полетя стремглаво напред, челото му се удари о скалата и той се строполи на земята неподвижен, по очи върху камъните.