Робер Мерл - Островът

Меани си пое дълбоко дъх. Почувствува облекчение, след като отхвърли с недвусмислено предизвикателство изказването на Тими. И продължи:

— О, Ману-Файте, аз говоря в полза на мира! Аз, Меани, син на главатар, казвам: да убием само користолюбеца, защото той е причина за всичко. Да убием само него, защото само той е убивал. Всички други да бъдат пощадени, неправдата на користолюбеца да бъде поправена, а таитяните да заживеят в забрава и съгласие с чужденците!

Щом Меани седна, стана Тетаити. Полуспуснал тежките си клепачи, смръщил вежди над големия си нос, с още по-дълбоки бръчки от двете страни на устата, той стоя известно време неподвижен. Пеританите се пазели толкова зле, та той бил сигурен, че ще ги победи, при равни оръжия и равен брой бойци. И само от учтивост се съгласил да приеме Ману-Файте, но сега горчиво съжалявал за това. В навечерието на решителната битка двамата му другари започнали да си отправят обиди! Заплашвали да се избият помежду си! От пеританите не можело да се очаква нищо добро, той имал ново доказателство, че е така: свадата била предизвикана от присъствието на Адамо.

— О Ману-Файте — каза тежко той, — аз говоря в полза на продължаването на войната! Все пак, припомнете си, бойци, че ние не воюваме племе срещу племе, а сме племе, което се самоизяжда. Затова трябва да внимаваме да не се самоизяждаме прекалено… О тане, избрахте ме за главатар и аз, Тетаити, главатар и син на главатар, казвам: ще докосна с глава колибите и колибите ще станат табу. 40 40 Според старите таитянски вярвания, главата на главатаря е табу и с докосването си предава това свое качество на докоснатия човек или предмет. Ще докосна с глава дърветата и дърветата ще станат табу. Ще докосна с глава оградата на градините, и градините ще станат табу. Ще докосна с глава коремите на бременните жени и тези кореми ще станат табу.

— О Ману-Файте! Аз говоря в полза на продължаването на войната! Не за жени и за земя се бият бойците, а заради нанесеното и претърпяно оскърбление. Заради понесената обида. Заради високомерното държане на несправедливия мъж! Ние сме дълбоко наранени, о Ману-Файте! Ако пеританите искат да заминат и да си потърсят друг остров, нека си заминат тия несправедливи хора! Но ако останат на тоя остров, да бъдат заличени от лицето на земята! Как да имаме доверие в такива неустановени, неразбираеми хора? О Ману-Файте, аз говоря в полза на продължението на войната! Ако пеританите останат на острова, нека загинат! Смъртта им да бъде балсам за нашите рани! Главите им да украсяват входа на колибите ни! Да леденеят в тъмнина, докато ние се топлим и живеем с жените им! О Ману-Файте, говорих в полза на продължението на войната и който има език, нека отговори!

Тетаити седна, а Пърсел бавно се изправи. Очаквал бе от Тетаити — най-политичния и най-пресметливия от тримата — едно компромисно разрешение. Но сега беше очевидно, че Тетаити е уверен в победата и не желае мир. Предложението му да пусне пеританите да си заминат беше просто оскърбително.

— Тетаити — каза търпеливо Пърсел, — ако беше победител и след свършването на битката ми кажеше: „Адамо, замини или умри“, бих се съгласил да замина. Защото за мене, който не съм вземал пушка и не съм воювал, не е безчестие да си замина. Но не е така за другите перитани. Те носят оръжие, ще се срамуват да избягат. Разбери още, Тетаити, че ако пеританите заминат с пирогите, които са в пещерата, смъртта ще ги настигне. Смърт от удавяне; смърт от жажда и глад; смърт на бесило, ако ги настигне някоя голяма пирога от родината им. Внимавай, Тетаити, след като си понесъл неправда, да не извършиш и ти неправда. Кой от пеританите те е оскърбил? Един човек. Нима всички перитани трябва да загинат заради този човек?

Тетаити изслуша тази реч със затворени очи и когато Пърсел млъкна, каза учтиво, но с глас, който прекратяваше всякакви разисквания:

— Свърши ли, о Ману-Файте?

— Свърших.

Тетаити обърна глава наляво и каза:

— Начертай кръга пред мене, Тими, трябва да вземем решение.

Тими се подчини. В същност той не можеше да начертае нищо, защото почвата беше каменлива, а само се наведе и направи с дясната си ръка широк кръгообразен жест пред главатаря си. След това се върна и седна на мястото си.

— Започвайте, воини — каза Тетаити.

Тими взе едно камъче, хвърли го във въображаемия кръг и каза:

— Ето скала за изкормване на кокошката!

Тетаити се намръщи. Тими не бе отстъпил нито пред предизвикателството на Меани, нито пред изказаното от самия Тетаити табу. Безумец! Нахалник! Ще трябва да го накажат щом свършат войната! Тетаити присви очи и каза спокойно: