Лев Толстой - Ана Каренина

„Тя разбира — мислеше си той, — знае за какво мисля. Да й кажа ли, или не? Да, ще й кажа.“ Но в същия миг, когато искаше да заприказва, обади се тя.

— Виж какво, Костя! Услужи ми — каза тя, — иди в ъгловата стая и виж как са настанили Сергей Иванович. Мене ми е неудобно. Дали са му поставили новия умивалник?

— Добре, ще отида непременно — каза Левин, изправи се и я целуна.

„Не, не трябва да й казвам — помисли си той, когато тя мина пред него. — Това е тайна, нужна само на мене, важна и неизразима с думи.

Това ново чувство не ме промени, не ме ощастливи, не ме освети изведнъж, както мечтаех — също както чувството ми към сина. Нямаше и никакъв сюрприз. А вярата — аз не зная вяра ли е, какво е, но това чувство също така незабелязано влезе чрез страданията и твърдо заседна в душата ми.

Също така ще се сърдя на кочияша Иван, също така ще споря, ще изказвам не на място мислите си, също така ще има стена между светая светих на душата ми и другите, дори и жена ми, също така ще я обвинявам за страха си и ще се разкайвам за това, също така няма да разбирам с разума си защо се моля и пак ще се моля — но сега моят живот, целият ми живот, всяка минута от него, независимо от всичко, което може да се случи с мене — не само не е безсмислен, какъвто бе по-рано, но има несъмнения смисъл на доброто, който съм властен да вложа в него!“

© Лев Николаевич Толстой

© 1981 Георги Жечев, превод от руски

Лев Николаевич Толстой

Анна Каренина,

Сканиране: noisy, 2009 г.

Разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Лев Н. Толстой. Ана Каренина

Руска. Шесто издание

Народна култура, София, 1981

Редактор: Зорка Иванова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Наталия Кацарова, Маргарита Тошева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14807]

Последна редакция: 2010-01-05 12:24:48

Мое съкровище.

Триъгълна призма с написани върху стените й укази на Петър I, пазена на официални места.

От земство — един вид самоуправление в стара Русия, нещо като нашите окръжни съвети. — Б.пр.

Котерия, партия.

Мечето.

Оризова пудря и тоалетен оцет.

Важна дама.

Хубаво е, когато съм надвил

земната си страст;

но дори когато не съм успял в това,

все пак съм изпитал блаженство!

Срам за оня, който го изтълкува зле!

Не е от моята компетентност.

Дива — божествена, название, давано на прочути певци. — Б.пр.

Балдъза.

Ти все още караш идеална любов. Толкоз по-добре, мили, толкоз по-добре.

Точност.

Голям кръг.

Верига.

Прелест.

Тук: тайни.

Херцог дю Лил, Поезия на ада.

Стар саксонски фарфор.

Да се разберем…

Желая ви успех.

Луда глава; букв. чудовищно дете (фр.).

Розов дявол.

Ироничен.

В какво се състои неговата духовитост.

Княз Шчербацки с жена си и дъщеря си.

Курортен списък.

Увлечения.

Спътницата му.

Никога нищо не трябва да се изпада в крайност.

Струва ли си да се говори?

Ваше сиятелство, ваше превъзходителство, ваша светлост.

Лечение с работа.

Импулсивна.

Още мъничко, моля.

Смешно нещо.

По-раншно положение.

Инородни — така в стара Русия са наричали ония племена, които, поради слабо развитата им гражданственост, не се управлявали по общите закони. Такива са били: самоедите, якутите, тунгусите, калмиките, киргизите и други. — Б.пр.

Седемте чудеса на света.

Приятно ще си побъбрим.

Да се изпереш.

Всичко това е глупост.

Всичко това не е така умно.

Свобода на действие.

Товар, бреме.