Родърик Торп - Умирай трудно

— Започва да те хваща шубето, Тони. Беше наред, когато владееше положението, но сега хватката ти се е разхлабила. — Лийланд продължаваше да се приближава. — Откъде идва това, как мислиш? Би трябвало да си по-самоуверен, като се има предвид, че си съвсем прав. Дали не е защото съм толкова близо до теб сега. Каза ми да дойда горе невъоръжен, а после нарешети асансьора, в който си мислеше, че се возя. Ти се криеш зад дъщеря ми с картечен пистолет и ти треперят мартинките. Къде е валтерът, с който застреля Ривърс? Достатъчно е човек да знае това, и всичко е ясно. Ти си този, който донесе оръжието в тази сграда. Ние бяхме невъоръжени.

— Невъоръжен ли си?

— Нали това искаше.

— Е, тогава се изправи, ако обичаш. Чувам те и без радио. Изключи го.

Лийланд го изключи, преди Тако Бел — или който и да е друг — да успее да протестира. Той все още не знаеше местоположението на Тони. Това нямаше значение — поне засега: Лийланд искаше да е сигурен, че Стефани е извън всякаква опасност, преди да посегне към браунинга.

— Ето ме!

— Горе ръцете!

Докато Лийланд вдигаше ръце, бавно, изразявайки болката, която наистина изпитваше, Литъл Тони се появи иззад бюрата от страната на булевард „Уилшър“. Лийланд направи крачка; той искаше Тони да види как тътри крака си. Тони сръчка Стефани да се изправи. Когато видя баща си, тя реагира и той сграбчи ръката й.

— Аз съм добре, мила — провикна се Лийланд.

— Много благородно, Лийланд — присмя се Тони. — Насам, ако обичаш. Вече приличаш на труп. Хайде. Какво му е на крака ти?

Лийланд не отговори. Той превръщаше болката в зрелище, залиташе силно надясно, което приближаваше ръката му до главата. Тони и Стефи бяха на два и половина-три метра от прозорците, Лийланд беше все още твърде далеч, за да бъде улучен с онова, което Тони държеше, а и Тони беше твърде далеч за изстрел с браунинга. Винаги е бил отличен стрелец; имаше някаква психологическа теория относно това, свързана е усещането за собствена цена. Стефани го наблюдаваше, но не защото очакваше той да направи нещо. Тя едва се държеше. Последния път, когато го бе видяла, той имаше човешки вид.

— Съжалявам, че ти сторих това, тате!

— Отмъстителят — изсумтя Литъл Тони. — Неумолим! Твоят баща е човек на безбрежните илюзии. Той има пистолет в яката си. Полицайчето се опита да ме накара да повярвам, че е невъоръжено, и сега си мисли, че ще може да те спаси. Такъв глупак! Защо му е?

— Дръпни се, Стефи!

— Ще бъде удоволствие за мен да убия и двама ви — процеди Тони.

Стефи не се отскубна; тя се нахвърли върху Тони. Това даде на Лийланд възможност да изкуцука още няколко крачки напред. Той искаше тя да е на безопасна територия. Това беше негова работа.

— Дръпни се!

Все още слънцето беше зад гърба му. Пистолетът се измъкна точно както бе планирал, със стърчащи от него лентички лейкопласт. Тони не то изпускаше от очи, докато се бореше със Стефи. Лийланд беше достатъчно близо. Той се извърна и профилът му остана открит, докато стреляше по начин, научен десетилетия по-рано, старомодния начин с мекото, равно спускане на ръката, като машинна част. Първият изстрел беше винаги най-чист, неповлиян от откат; Лийланд искаше да улучи Тони в корема, където куршумът щеше да свърши най-добра работа.

— Убий го, тате! Убий го!

Тя увисна върху Тони и го заудря по лицето. Той насочваше картечния пистолет към нея, когато Лийланд стреля и го уцели в гърдите отляво. Тони погледна Лийланд невярващо, докато вторият изстрел то удари в рамото и го люшна назад. Стефани увисна отново върху него.

— Бягай, миличко! Аз го свърших и той го знае!

Тони я простреля веднъж високо в корема, без да пуска ръката й. Тя се извърна към Лийланд, докато Тони се опитваше да се прицели в него.

— Застреляй го! Той ми каза, че ще те убие!

Тя пак се нахвърли върху Тони. Лийланд стреля трети път и не улучи. Оставаха осем. Тони започна да отстъпва, без да пуска Стефани. Лийланд се премести и започна да стреля отново. Първият улучи Тони в стомаха, осем сантиметра над пъпа. Лийланд изстреля още един, тласвайки Тони към стъклото. Третият изстрел беше между другите два, прониза го и прозорецът отзад побеля. Тони все още беше вкопчен в Стефани, докато падаше по гръб. Лийланд стреля още три пъти, без да пропуска, като почти го преряза надве.

Тони рухна върху прозореца, натискайки го с гръб, вклещен в китката на Стефани, после вкопчи пръсти в часовника й и полетя навън, завличайки я със себе си. Той вече беше мъртъв; Лийланд чуваше как Стефани пищи по целия път надолу.