Родърик Торп - Умирай трудно

— Ще те прецака, Джо — обади се Бел.

— Искам той да говори. Остави го да си каже.

— Това, което искахме да направим, Лийланд, ако не беше се намесил и не беше започнал тази кървава баня, беше да покажем на света, че дъщеря ти и нейните съдружници, Ривърс и Елис, правеха точно това, което вашето правителство сега на бърза ръка забрани, а то е да се продава оръжие на Чили. Една от грешките, направени от капиталистическия печат, е непрестанното повтаряне, че ние сме глупаци. Ние не сме глупаци.

Лийланд беше на трийсет и четвъртия етаж. Смяташе да изкачи още един, преди да повика асансьор. Пукната пара не даваше за Ривърс или Елис, или за оръжията им. Умници. Дупедавци. Стефани дори не беше сигурна за премията си. Бяха я впримчили. Я да видим колко умни бяха сега, на път към моргата? Той помисли какво беше направил с тялото на Ривърс — пак лош късмет. Щом не можеш да носиш обувки на мъртвец, значи, че не би могъл и да обезобразиш трупа му. Той се замисли отново за дъщеря си, питаше се що за човек е станала. Питаше се дали всичко това изобщо има някакво значение за нея, значение в смисъла на нейните разбирания за живота.

Тони пак беше в ефир, говореше на света:

— От много време ние знаехме за секретните клаузи на договора, сключен току-що между „Клаксън ойл“ и убийците, които управляват в Чили. Според оповестените точки от договора за сто и петдесет милиона долара, почти всичките заети от Съединените щати и техните марионетни международни кредитни агенции, „Клаксън ойл“ трябва да построи мост в Чили. Сто и петдесет милиона за един-единствен, маловажен мост в страна, където милиони живеят в невъобразима нищета. Това само по себе си е достатъчно лошо, но има и още. „Клаксън“ е обещала през следващите седем години да снабдява чилийския фашистки военен режим с милиони и милиони оръжия. Оръжия, с които да поддържат своята незаконна власт, власт, която те наложиха посредством безусловно доказана американска интервенция.

Лийланд беше на трийсет и петия етаж, викаше асансьор. Тони не беше толкова влюбен в звученето на собствения си глас, та да не схване за какво са задвижванията и спиранията на асансьора — свидетелство, че Лийланд го наближава. Късмет за Лийланд беше фактът, че Тони е в ефир. Ако се опиташе да накаже Стефани за това, което прави той, Тони щеше да загуби съчувствието на публиката, която се опитваше да спечели. Той го знаеше. Лийланд не се съмняваше, че всичко, което Тони казва, е истина. Трагедията на Тони беше в друго: той не проумяваше, че също е фактор… резултат… на проблема — като жената, която заплашваше с оръжие.

Асансьорът пристигна. Лийланд дрънна копче „40“ и се отдръпна към стълбите. Щеше да чува какво става. Още пукотевица долу. Добре. Нещо, което да накара Тони да си мисли, че положението се променя. Лийланд беше на стълбите, когато асансьорът отново спря, мигновено последва стрелба… и спря. Лийланд включи радиото:

— Тони, напрежението си казва думата при теб. Опитах тоя номер преди час и нищо не излезе. Разочарован съм от теб.

Тони въздъхна:

— Лийланд, откъде знаеш, че дъщеря ти не е вече покойница?

Тако Бел изсумтя:

— А си пипнал тая жена, а съм те убил сам, копеле мръсно!

— Ето как знам — каза Лийланд. — Пусни я да си върви, ако искаш да се биеш с мен. — Той продължи да се катери: времето, за което асансьорът беше в движение, го накара да мисли, че Тони е на трийсет и осмия етаж. Там беше открито, а външните прозорци имаха изглед на всички страни. По-добре обмисли какво ще правиш, синко.

— Лийланд, проблемът ти е, че не знаеш каква битка водиш и дори в кой век живееш. Рицарските ти представи са не на място тук. Ти не си Робин Худ и тоя глупак с радиото не е Литъл Джон. Дъщеря ти е едно от главните действащи лица в този незаконен трансфер на оръжия. Ти, изглежда, знаеш нещо за истинската сила и положение на многонационалните корпорации. Тук, в Съединените щати, и в складове по целия свят е пълно с оръжейни запаси, с най-смъртоносните оръжия се правят бартерни сделки, сякаш това се свински шкембета или спазарено зърно от следващата реколта. Ние можем да документираме трансферите на суми, изпирането на мръсни пари, опитите да се скрие, замъгли или обърка истината. Дори докато говоря сега, на тоя ваш скъп, глупашки празник, корабите са в международни води, на път за Чили, уж натоварени със селскостопанска техника и металообработващи машини, но всъщност натежали от автомати, ракети и други подбрани оръжия. Те отплаваха вчера сутринта, защото първото плащане беше прехвърлено в тази сграда точно в девет часа и сигналът беше даден. Шест милиона долара — шест милиона от народните пари. Те са тук в сейфа през цялото време, Лийланд. Нашето намерение е да ги върнем на хората. Тези шест милиона са доказателство за това, че „Клаксън“ загърбва живота и човешките права в преследване на богатства и власт. А нашето преразпределение ще покаже властта, която грабливи корпорации като „Клаксън“ имат над всички вас. Ще ви покажем как всички играете по тяхната свирка.