Лора Роуланд - Дим Мак

— Смятам, че причината, поради която Югао е убила семейството си, надминава по важност факта, че тя е извършителят. Мисля, че ако не я установим, Югао ще представлява по-голяма заплаха за законността, реда и благоденствието на обществото, отколкото ако я пуснеш на свобода.

— На какво се основава това твое убеждение?

— На интуицията ми.

Съдия Уеда отправи поглед към небето. Рейко си спомни колко пъти в детството си бе твърдяла упорито, че нещо е истина, само защото някакво вътрешно чувство й бе подсказвало, че е така. Преди той да може да възрази, както някога, че емоциите не са факти и че жените са непостоянни и нелогични същества, тя добави:

— Досега интуицията ми неведнъж се е оказвала правилна.

— Хм — върху лицето на баща й се изписа неохотно съгласие.

При разследването на едно убийство в храма „Черният лотос“ на пръв поглед лишеното от основания подозрение на Рейко се бе оказало истина. Сега тя каза:

— Смятам, че каквото и да крие Югао, то е прекалено опасно, за да й позволим да го отнесе в гроба си, а ако го стори, по-късно ще съжаляваме. Моля те, дай ми още малко време да открия Тама. Изчакай поне да чуя какво има да ми каже, преди да осъдиш Югао.

Баща й се усмихна с обич и в същото време с раздразнение.

— Никога не ми е било леко да ти кажа „не“, дъще. Разполагаш с още един ден за разследване. Утре по това време ще възобновя делото. Ако не можеш да представиш доказателства, оневиняващи Югао… или оправдаващи необходимостта от продължаване на разследването… съм длъжен да пратя Югао на терена за екзекуции.

Един ден не изглеждаше достатъчно време за разгадаването на мистерията, в която на везните бяха поставени справедливостта и животът на една млада жена. Но Рейко си даваше сметка, че бе оказала натиск върху баща си да превиши правомощията си и че Сано щеше да бъде още по-недоволен от първия път, когато бе научил за нейното разследване.

— Благодаря, татко. До утре ще се сдобия с отговорите, които са ти нужни.

Следобедното слънце сипеше лъчи върху върволица от войници, служители и слуги, която се точеше по широкия път вън от крепостта Едо и стигаше до самите порти. Преди да пуснат всеки един от тях, стражите проверяваха личния му документ, който се състоеше от свитък с името, поста и печат с подписа на шогуна. Обискираха минаващия и проверяваха вещите му за скрити съобщения или бомби. В стражницата над масивните порти с железен обков други пазачи, въоръжени с пушки, наблюдаваха от обезопасени с решетки прозорци, следейки зорко уличното движение. В покритите проходи върху каменните зидове, които ограждаха постройките в крепостта и се виеха нагоре по склоновете до двореца, часовои оглеждаха града през бинокли. Владетелят Мацудайра, подтикван от страха си от нападение, бе увеличил обичайните мерки за сигурност и бе превърнал крепостта Едо в най-безопасното място в Япония.

Съпровождан от детективите си, Сано се отправи яздейки към челото на опашката. Мъжете там, притиснати от множеството, се поклониха и вежливо му сториха път. Той чу някой да го вика по име, обърна се и видя Хирата, който препускаше към него заедно с Иноуе и Арай. Сано даде знак на хората си да изчакат. Хирата и детективите ги настигнаха.

— Имаме новини — съобщи той.

Стражите при портите разпознаха Сано и придружителите му и им махнаха да влизат, без да проверяват документите им. Групата подмина войниците, които обискираха влизащите и ровеха в дисаги и сандъци в стражницата, и пое нагоре по хълма през закритите проходи.

— Проследихме стъпките на всички жертви, с изключение на финансовия министър Мориваки — докладва Хирата. — Поради навика му да се измъква тайно и да броди сам това бе невъзможно. Колкото до съдебния надзорник Оно, васалите, които са го съпровождали извън крепостта, не са забелязали някой да го докосва, нито са регистрирали присъствие на непознат със странно поведение.

— А какво е положението с пълномощника по междуградските пътища Сасамура и с началника Еджима?

— С тях имахме късмет — отвърна Хирата. — Два дни преди смъртта си Еджима е посетил дюкян за тамян. Един от телохранителите му каза, че някакъв странстващ свещеник се блъснал в Еджима в тълпата и съборил пакета с тамяна от ръцете му. Еджима се навел да го вдигне. Възможно е тогава свещеникът да го е докоснал.

— Но телохранителите не са го видели?

— Множеството по улицата го е скрило от погледа им.

— Получихте ли описание на свещеника? — попита Сано.