Лора Роуланд - Дим Мак

— Не знам — уличният чистач отпусна ръце и вдигна към Рейко почервенялото си, подпухнало от сълзи лице. — Беше тъмно, нищо не виждах. Тогава си помислих, че някой луд е нахлул в къщата, докато съм спял. Но вероятно е била Югао. Искам да кажа, че арестуваха нея, нали така?

— Да — отвърна Рейко.

Ако убиецът бе Югао, това обясняваше факта, че тя бе единствената оцеляла от семейството, без дори да е ранена. Убийствата вероятно бяха станали така, както ги описваше Ихей; възможно бе да е видял Югао на местопрестъплението. Но чистачът не беше особено надежден свидетел, тъй като самият той имаше твърде основателна причина и идеална възможност да извърши тези убийства.

— Казах ви всичко. Сега може ли да си вървя? — попита Ихей.

Рейко се поколеба. Той бе не по-лош заподозрян от Югао; съществуваха достатъчно основания да бъде и обвинен в съда. Тя се почувства изкушена да даде и заповед на стражите да го отведат в затвора, но си спомни какво й бе казал Сано за намесата й в прилагането на закона. Не беше нейна работа да задържа заподозрени. Освен това не бързаше особено да оправдае Югао, тъй като все още не бе решила в себе си въпроса с вината й.

— Може да си тръгнеш — каза Рейко, — но при условие че няма да напускаш Едо. Възможно е да бъдеш потърсен за нов разпит.

— Не се тревожете — обади се отговорникът, — той няма да изчезне. Просто няма къде да отиде.

Уличният чистач побърза да се отдалечи, прибирайки пътьом метлата, лопатата и коша за боклук. Рейко се обърна към Канай:

— Още ли сте убеден, че убиецът на семейството е Югао?

Той сбърчи чело и се почеса по главата:

— Трябва да призная, че вече не съм толкова сигурен. Нанесохте няколко пробойни в увереността ми. Вече е очевидно, че през онази нощ се е случило нещо повече от онова, което предполагах — замисли се за момент и продължи: — Но да предположим, че Ихей или надзирателят, или пък някой друг е убил тези хора. Тогава защо Югао е направила самопризнания?

— Добър въпрос — отбеляза Рейко.

Югао бе загадка, която тя трябваше да разбуди, за да успее да разкрие това престъпление. Може би ключът към тайните на тази жена можеше да бъде намерен в живота, който бе водила, преди да се озове в селището на хинин.

— И как възнамерявате да стигнете до отговора? — попита Канай.

— Мисля да предприема едно пътуване в миналото — отвърна Рейко.

С мощен звън, заливащ Едо с гръмко неблагозвучие, храмовите камбани оповестиха настъпващото пладне. Цветни хвърчила обсипваха огряното от слънце небе над покривите. На улицата децата си играеха със счупени копия, захвърлени от войниците по време на поредния сблъсък между размирниците и армията. В своя кабинет вътре в крепостта Едо, Сано разпитваше хората, които бяха виждали началника Еджима в двата дни, предхождащи смъртта му. Вече бе разговарял с гостите от банкета, както и с подчинените на Еджима в щаба на мецуке. Току-що бе освободил последния от ималите лични срещи с Еджима и се обърна към детективите Маруме и Фукида, които бяха коленичили близо до писалището му.

— Е, без съмнение вече разполагаме с цял куп потенциални заподозрени.

Фукида погледна бележките, които си бе водил по време на разпитите.

— Има подчинени, които са се озлобили срещу Еджима заради това, че е бил повишен в техен началник. Друга възможност е новият шеф на мецуке, който е имал изгода от смъртта му. Разполагаме с имената на хора, които са били понижени или екзекутирани вследствие на предоставени от него неубедителни доказателства за вината им и са оставили жадни за отмъщение синове и васали.

— Имал е много врагове — констатира Маруме, — но едва ли някой би признал, че владее дим мак. Всеки един от тях е могъл да се промъкне до Еджима и да го пипне.

— Както можехме да предположим, разпитаните до един твърдят, че са невинни — каза Фукида. — Почти всички загатваха за обстоятелства, насочващи подозренията към някой друг. Войната остави такива враждуващи лагери, че за мен не е изненадващо как служителите се обвиняват един друг.

Сано бе обезпокоен, защото убийството вече подклаждаше политически сблъсък, който можеше да доведе до нова война, а той не бе напреднал повече в разрешаването на случая.

— Наличието на твърде много заподозрени затруднява разследването не по-малко от липсата им. А от капитан Накай, нашия най-добър кандидат, няма ни вест, ни кост.

— Питам се защо толкова време не могат да го открият — каза Фукида. — Трябва да е дежурен на главния охранителен пункт в крепостта Едо.