Дейвид Брин - Войната на Ъплифта

Присъстващите обаче бяха почетени от делегация на бъбрещите тънкокраки брми, които много, много отдавна бяха ъплифтирали калтмурите.

Атаклена си спомни как ахна, как короната й запращя от изненада, когато видя, че под един тъмнокафяв навес високо на церемониалния хълм се изгърбва странна фигура. Кралнит! Най-старшата раса в родовата линия на патроните им бе пратила свой представител! Кралнитите отдавна бяха станали апатични и се занимаваха само с медитиране. Говореше се, че нямало да се появят през още много епохи. Присъствието на техен пратеник бе чест и благословия за най-новите членове на клана им.

Разбира се, в центъра на вниманието бяха самите титлали. Носеха къси сребристи роби и въпреки това много приличаха на онези земни създания, известни като видри. Представителите им гордо се готвеха за последния обред на Ъплифта.

— Виж — посочи майка й. — Титлалите са избрали Съструк, своя поет, да ги представлява. Помниш ли, че се запозна с него, Атаклена?

Естествено, че си спомняше. Само преди година Съструк беше посетил градския им дом. Ютакалтинг бе довел титлалския гений, за да го запознае с жена си и дъщеря си, малко преди да замине на последната си мисия.

— Стиховете му са лековати безмислици — промърмори Атаклена.

Матиклуана я погледна остро, после короната й се развя. Глифът, който оформи, беше ш’ха’куон, тъмното огледало, което единствено собствената ти майка знае как да ти покаже. В него се отразяваше лесно забележимият яд на Атаклена. Засрамено, момичето извърна очи.

В края на краищата не беше честно да обвинява бедния титлал, че й напомня за отсъстващия й баща.

Церемонията наистина бе красива. Тимбримски глифхор от колониалната планета Джутат изпълни „Апотеоза на Леренсини“ и дори човеците зяпаха с отворена уста — очевидно кенираха някаква частица от сложната хармония. Единствено грубоватите тенанински посланици изглеждаха недокоснати от изпълнението и като че ли нямаха нищо против да го пропуснат.

След това брмският певец Къф-Къф’т тихо и монотонно изпя древен атонален пеан в чест на Прародителите.

Неприятен за Атаклена момент настъпи, когато смълчаната публика се заслуша в композицията, специално създадена за случая от един от дванайсетте Велики мечтатели от Земята — кит на име Пет кипящи спирали. Макар че китовете официално не бяха разумни същества, този факт не пречеше да ги ценят високо. Това, че живееха на Земята под грижите на „вълконските“ човеци, беше още една причина за негодуванието на някои от по-консервативните галактически кланове.

Атаклена запуши уши — за нея тази музика беше по-лоша от грохота на рухващи сгради. Погледът на Матиклуана отразяваше тревогата й. „Странна моя дъще, какво да правим с теб?“ Но поне не й се скара на глас или с глиф, не я засрами и пред другите.

Най-сетне, за огромно облекчение на Атаклена, изпълнението завърши. Беше ред на титлалската делегация, на Приемането и Избора.

Водена от Съструк, техния велик поет, делегацията приближи до неподвижния кралнитски сановник и ниско се поклони. После пратениците засвидетелстваха своята вярност на брмските представители и след това изразиха любезно покорство пред човеците и другите гости от раси патрони.

Най-накрая се поклониха на тимбримския Господар на Ъплифта. Съструк и неговата съпруга, титлалският учен Кихимик, излязоха пред останалите членове на делегацията, като брачна двойка, избрана за „представител на расата“. Редувайки се, те отвръщаха на Господаря на Ъплифта, който четеше списък от церемониални въпроси и тържествено записваше отговорите им.

После двойката беше подложена на внимателния преглед на Критиците от Галактическия институт по ъплифтиране.

До този момент всичко бе повърхностна версия на Четвъртата степен на проверка на разума. Но сега титлалите имаха още една възможност да се провалят. Една представителка на галактяните, която настройваше сложните си уреди върху Съструк и Кихимик, беше от соросите… неприятели на клана на Атаклена. Навярно тя търсеше повод, и най-малкия повод, за да посрами тимбримите, като отхвърли техните клиенти.

Дискретно заровени под кратера се криеха съоръжения, които бяха стрували много на расата на Атаклена. В момента прегледът на титлалите се предаваше навсякъде из Петте галактики. Днешният ден носеше огромна гордост, но също и възможност за унижение.

Разбира се, Съструк и Кихимик минаха с лекота. Дори представителката на соросите да беше останала разочарована, тя не го показа.