Уилбър Смит - Мусон

Двойката не усещаше нищо освен себе си. Дори светлината от лампата не им направи никакво впечатление — момичето бе стиснало здраво очи, а чертите й бяха така изменени от страст, че Хал не можа да я познае.

Стоеше там като вкопан и трепна едва когато Гай се опита да влезе в погреба. Мръдна настрани, за да скрие двамата от погледа му.

— Бягай обратно, Гай! — каза той и гласът му проникна през завесата от страст, обгърнала двойката. Очите на жената се отвориха рязко и бавно започнаха да се разширяват като листчета на виолетов цвят, докато се вторачваше в Хал с ужасен и невярващ поглед. Устните й се сгърчиха в безмълвен вик на отчаяние и тя застана на един лакът, а гърдата й увисна и се разлюля в светлината на лампата. Задърпа с две ръце тъмната коса на потъналата между бедрата й глава, но не можа да я вдигне.

— Том! — възвърна гласа си най-накрая Хал. Забеляза как мускулите на широкия бял гръб потръпват, сякаш някой заби кинжал в тях. После Том вдигна глава и я обърна към баща си.

Лицето му бе съвсем червено, сякаш бе тичал на състезание или току-що бе приключил рунд по борба. Гледаше с празен и замаян поглед като пиян.

— За Бога, момиче, покрий се! — изграчи Хал. Сам бе обзет от срам, когато установи, че му е трудно да откъсне поглед от разкраченото тяло.

При тези думи, тя ритна Том назад с два крака и се претърколи на пода. Вдигна смачканата си нощница и я стисна пред себе си с две ръце, в опит да прикрие голотата си, клекнала като диво животно в капан. Обърна се с гръб към нея и видя Гай, който проточваше врат, за да види какво става вътре. Хал грубо го изблъска в коридора.

— Връщай се веднага в леглото! — кресна му той. — Тук нямаш работа! — Гай отскочи пред злъчта в бащиния глас. — На никого няма да казваш, какво си видял тази вечер, иначе жив ще те одера! — Гай тръгна заднишком към стълбата, бавно и неохотно, а Хал се върна в погреба.

Керълайн бе навлякла нощницата си и сега бе покрита чак до петите. Стоеше пред него с наведена глава. Дебели къдрици се спускаха над челото й. Приличаше на малко и невинно момиченце. Каквато си беше — иди докажи обратното, помисли мрачно Хал, докато наблюдаваше как синът му подскача на един крак, в опити да уцели втория крачол на бричовете си. Нямаше и помен от обичайната му напереност и фукльовщина. Най-накрая вдигна гащите, завърза пояса и се изправи виновно до момичето. Никой от двамата не можеше да срещне свирепия поглед на Хал.

— Мистрес Керълайн, още в тая секунда се прибирате в каютата си! — нареди той.

— Да, капитане — прошепна тя.

— Мога само да кажа, че съм отвратен от Вашето поведение. Никога не бях очаквал подобно нещо от дама с Вашето потекло. — Смътно долови превзетостта на думите си. Сякаш само долните съсловия имаха право да се наслаждават на дадените им от природата възможности, присмя се той над самия себе си и затърси някой по-малко дървен израз. — Какво ще стане, когато кажа на баща ви? — попита Хал. Тя го погледна с истински ужас, който разваляше хубостта й.

— Не му казвайте! — Внезапно падна на колене и прегърна краката му. — Моля Ви, не му казвайте, капитане! Всичко ще направя, каквото наредите, само не му казвайте!

— Изправи се, момиче! — Хал я вдигна на крака, а гневът му отслабна. Трябваше му усилие, за да го раздуха отново. — Върви си в каютата и стой там, докато пратя да те извикат!

— Нали няма да кажете на баща ми? — примоли се тя. По лицето й се стичаха сълзи.

— Не мога да ти обещая това — отвърна Хал. — Напълно заслужаваш да те нашиба с камшик, което съм и сигурен, че ще направи. — Изведе я навън и я побутна към каютата. Тя изтича по стълбата и се чу тихото отваряне и затваряне на врата.

Влезе при Том и се опита да го погледне възмутено, но усети как пламъците на гнева загасват. Неволно мислите му запрепускаха назад през времето при едно друго момче и друго момиче в тъмна корабна каюта, по тези южни морета. Той беше на възрастта на Том, а холандката — с пет години по-голяма, когато го бе придружила през хребета на мъжествеността. Тя имаше златни коси и невинно ангелско лице, но тяло на развратница и дяволски характер. Той примигна, върнал мисълта си през бездната на двадесет и пет години, за да види Том, все още виновно изправен пред него.

— Мис Бийти е пътничка на този кораб и поради това аз отговарям за нея — заяви Хал. — Ти опозори себе си и мен.

— Съжалявам, татко.

— Не мисля, че съжаляваш. — Хал се взря в лицето на Том и забеляза вътрешната борба с истината.