Уилбър Смит - Мусон

Баща му още се помайваше на юта. Хвърли остър поглед към платната, провери курса в компасната будка. Представляваше внушителна фигура: висок и широкоплещест, с красиво лице и гъста, вързана на тила коса. Мисълта да се изправи срещу него бе обезсърчаваща. Най-накрая предаде командването на вахтения офицер и се отправи към каютата си.

— Сър — обърна се Гай към мастър Бийти, — бихте ли ме извинил за момент? Има нещо много важно, което трябва да обсъдя с баща си.

— Разбира се — освободи го мастър Бийти. — Ще Ви чакам тук. Ще продължим нашия разговор, който намирам за твърде занимателен.

Гай почука на вратата и когато отвътре се чу „Влез!“, внимателно я отвори. Хал вдигна поглед от корабния дневник, в който нанасяше стойностите на днешните измервания и задържа перото върху страницата.

— Какво има, момче?

Гай си пое дълбоко дъх и отвърна:

— Искам да извикам Том на дуел.

Хал внимателно остави пачето перо в мастилницата и замислено потърка брадичка, преди да проговори:

— За какво става дума?

— Много добре знаеш, татко. Ти беше там. Това е толкова отвратително, че не желая да говоря за него, но Том обиди жестоко мистрес Керълайн.

— А! — възкликна Хал. — Това ли било? — Докато разглеждаше Гай, той си помисли, че ако онова, което правеше долу по гръб малкото курве бе понасяне на обида, значи то доста харесваше обидите. Накрая попита: — И каква ти е тя на теб?

— Обичам я, татко — отвърна Гай с трогателно достойнство, което свари бащата неподготвен.

Той прогони усмивката, тръгнала вече към устните му.

— А дамата има ли представа за тия ти чувства?

— Не знам — призна Гай.

— Не си се обяснявал в любов? Не си сгоден? Не си искал ръката й от мастър Бийти?

Гай се сконфузи.

— Не, татко, още не. Аз съм само на седемнадесет години и…

— Ами тогава, опасявам се, че малко си закъснял. — Хал не говореше грубо. Той отлично си спомняше мъките на първата любов. — Което, при дадените обстоятелства, може да е за добро.

— Не Ви разбирам, сър. — Гай се скова.

Е, само това остава — да се обяснява с малкия пикльо, помисли си развеселен Хал.

— Казано с две думи, след като сега с болка научаваш за… наклонностите — нали може така да го наречем? — на мистрес Керълайн, може би ще проявиш готовност да преразгледаш увлечението си по нея. Дали е достойна тя за това благородно чувство, което й предлагаш? Не намираш ли, че Том ти прави услуга, като разкрива пред теб, макар и по такъв груб начин, истинската й природа? — Хал искаше да добави: „Пределно ясно е, че мистрес Керълайн си е едно малко курве“, но преглътна последното изречение с мисълта, че няма да е особено подходящо да го извика на дуел собственият му син.

— Том я е принудил — заяви Гай с тъпа убеденост. — Затова и трябва да го извикам на дуел.

— Искаш да кажеш, че я е завлякъл в погреба против волята й?

— Може би не, но я е подлъгал. Прелъстил я е.

— Ако извикаш Том на дуел, няма ли целият екипаж да разбере какво е станало между него и нея? Нима искаш баща й да научи за тая нейна дребна простъпка? Искаш да понесе цялата тежест на родителския гняв?

Гай изглеждаше объркан и Хал се възползва от преимуществото си:

— Единствената причина, поради която не съм взел по-сериозни мерки, във връзка с ролята на брат ти в цялата тая работа, е желанието ми да спася репутацията на младата дама, както и бъдещето й. Още ли настояваш да я изложиш?

— Не съм длъжен да обяснявам пред другите защо го правя, но искам да го извикам на дуел.

— Добре тогава — предаде се Хал. — След като си решил и аз не мога нищо повече да сторя, за да те разубедя, ще организирам среща по борба между двама ви…

— Не, татко — прекъсна го Гай, — ти не разбираш. Искам да го предизвикам на дуел с пистолети.

Чертите на Хал изведнъж се вкамениха.

— Що за глупости, Гай? Том е твой брат.

— Мразя го — отговори Гай и гласът му потрепери от чувство.

— Мислил ли си по въпроса, че ако ти го предизвикаш, Том ще избира оръжието? И той с положителност ще избере сабята. Сериозно ли искаш да се изправиш срещу Том със сабя в ръка? Лично аз не бих искал. Аболи направи от него фехтувач, който трудно може да си намери достоен съперник. Ти няма да издържиш и една минута срещу него. Ще те унижи, а може и да те убие — довърши с жестока грубост Хал.

— Не ме интересува. Искам да се бия с него.

Хал загуби самообладание. Удари с длан по писалището така, че мастилницата подскочи и плисна петна върху корабния дневник.