Уилбър Смит - Мусон

— Дошла си да се гавриш с мен. Брат ми Дори е мъртъв от много години. Какви ги дрънкаш, малка кучко? Капан ли е това? — викна той в лицето й.

Очите на Ясмини се наляха, но тя събра сили и започна да пее. Гласът беше отначало колеблив, но после укрепна и зазвуча вярно и приятно за ухото, само че тя пееше с непривичните за европейско ухо полутонове на Ориента. Мелодията бе преиначена, а думите пародираха английския език. Всички я гледаха с пълно неразбиране.

И тогава Сара ахна:

— Том, това е „Испански жени“. Опитва се да изпее „Испански жени“! — Втурна се към нея и я прегърна. — Трябва да е истина. Дориан е жив и песента е неговият знак, че именно той е пратил момичето.

— Дориан! Нима е възможно? Къде е той? — Том хвана ръката на Ясмини и силно я разтърси. — Къде е брат ми?

Изля се порой от думи. Ясмини започваше ново изречение, преди да е довършила първото, кълчеше език в бързината да изприказва всичко, като пропускаше много неща и се налагаше да започва отначало.

— Дори има нужда от помощ. — Том бе схванал основното и се извърна към Аболи. — Дориан е жив и здравата е загазил. Пратил ги е да ни вземат!

— Конете не са разседлани — спокойно отвърна Аболи. — Можем да тръгнем веднага.

Том се обърна отново към Ясмини, която продължаваше да бърбори на Сара:

— Достатъчно, момиче! — спря я той. — После ще имаш достатъчно време. Можеш ли да ни заведеш при Дори?

— Да! — отвърна тя енергично. — Ние с Батула можем да ви заведем при него.

Том се надвеси, за да целуне бързо Сара. За първи път, тя не настоя да го придружи. Том би трябвало да разбере от това необичайно поведение, че нещо се мъти, но вниманието му бе насочено другаде и той нищо не забеляза.

— Алф Уилсън да държи всички на борда и в готовност. Когато се върнем, половин Арабия ще е по петите ни. — Дръпна юздите, изправи главата на коня и огледа останалите.

Ясмини и Батула бяха вече потеглили и преполовили първия хълм над Лунга. Люк и Аболи се бавеха в очакване Том да ги настигне. Всички бяха облечени като араби и водеха запасни коне. Том пришпори коня и докато той играеше под него, махна с ръка на Сара.

— Връщайте се живи и по-скоро! — викна тя подире му, леко притиснала с ръка корема си.

Четири денонощия им бяха нужни, за да настигнат арабската колона. Сменяха конете през час, използваха всеки миг светлина, от ранни зори до краткия сумрак на африканската вечер.

Том яздеше редом с Ясмини и от приказки гърлата им пресъхнаха и се напълниха с прах. Тя му разказа всичко, което се бе случило с Дориан от срещата им в харема до арестуването му от Абубакър преди няколко дни. Този път разказът беше свързан и ясен, изпълнен с хумор и въодушевление, толкова жив, че Том ту избухваше в смях, ту бе готов да заридае. Даде му да разбере, що за мъж бе станал Дориан и Том се преизпълни с гордост. Разказа му за тяхната любов и успя да спечели привързаността и братската му обич. Очарован бе от блясъка на красотата й и от слънчевия й характер.

— Значи вече си моята малка сестра — усмихна се той нежно.

— Харесва ми, ефенди. — Тя се усмихна в отговор. — Много съм щастлива!

— Аз ще ти бъда брат и трябва да ме наричаш Том.

Когато му разказа за битката в теснината и как е ранил собствения си брат, и как без малко щял да ликвидира и нея, Том беше покрусен.

— Той изобщо не откри лицето си! Откъде можех да знам?

— Той разбира това, Том, и много те обича.

— Можех да убия и двамата. Сякаш нещо извън мен задържа ръката ми.

— Божиите пътища са неведоми и не е наша работа да ги разгадаваме.

Преведе го през лабиринта на оманската дворцова политика, като посочи местата на двама им и последиците от възцаряването на Заин ал Дин за Дориан.

— И сега Абубакър го кара в Мускат, за да го изправи пред омразата и отмъщението на Заин — приключи тя, а по прашните бузи се стичаха сълзи.

Той се наклони към нея и я потупа братски по ръката.

— Ще видим, дали ще стане така, Ясмини. Не плачи!

Пресякоха широката диря на колоната и поеха по нея, докато съзряха облак прах над гората. Тогава Батула избърза напред, а останалите изостанаха в очакване на нощта. Той щеше да се включи в хлабавия строй от забулени фигури, без да събуди нечие подозрение.

Точно преди залез, Батула се появи отново.

— Слава на Аллаха, Ал Салил е жив! — бяха първите му думи. В ушите на Том арабското име на Дориан все още звучеше непривично. — Видях го отдалече, но не се приближих. Карат го на теглена от кон носилка.