Уилбър Смит - Мусон

— Бен Абрам, треперлив дърт пръч, ако умре преди да стигнем брега, ще ти взема главата. Приеми го като състезание между тебе и мене! — Абубакър се усмихна и показа на всички кривите си зъби. — Ще правиш всичко възможно да го крепиш жив. Аз пък, от своя страна, ще правя всичко, за да го умъртвявам малко по малко. Да видим, кой ще спечели. — Хвърли Дориан на постелята и си излезе. Башир го последва.

Ясмини скочи и се втурна към Дориан. Макар лицето му да бе изкривено от болка, той зашепна ожесточено:

— Тръгвай, жено! Не губи повече време! Намери Батула и тръгвайте!

Том и хората му стигнаха форт Провидънс за три дни здрав ход и веднага започнаха приготовления за напускане на селището. Аболи прати Фунди и трима негови хора, да докарат семейството му.

— Не мога да отплавам без тях — обясни той просто.

— Не съм и очаквал друго — отвърна Том. — Но нека побързат! Можем да бъдем сигурни, че мюсюлманите са по петите ни.

Том разпрати постове по всички подстъпи към форта, за да бъдат предупредени, когато се появят арабите. След това започнаха бързо да товарят „Кентавър“ за спускането му по течението на Лунга. Демонтираха леките деветфунтови оръдия от позициите над палисадата и ги поставиха по местата им на палубата на „Кентавър“. Нямаха слонова кост, но натовариха обратно в трюма всички търговски стоки, които бяха докарали за размяна в началото на сезона от Добра Надежда. Сара събра съкровищата си и ги качи на борда: чаршафи и прибори за хранене, паници и гърнета, медицински книги и лекарства. Каютата се напълни почти догоре. Том се опъна за клавесина.

— Ще ти купя друг — обеща той, но забеляза онова особено изражение в очите й и разбра, че си губи времето. От немай-къде нареди на двама моряка да го качат внимателно и да го спуснат в трюма.

Странно, обаче от север не се показваше и следа от преследвачи. Том прати Аболи да провери, дали постовете при северните подстъпи са нащрек и по местата си. Това затишие беше необичайно. Отплатата трябваше да дойде всеки момент.

Дните си вървяха. Най-накрая Фунди се появи иззад завоя с две пироги, в които бяха Цете и Фала, двете момчета Зама и Тула, както и новите бебета. Сара прибра всички под крилото си. Том изпрати бързоходец след Аболи, за да му съобщи, че трябва да се прибере заедно с постовете, понеже всичко вече е готово за заминаване.

След два дни наблюдателят от върха на хълма извика:

— Конници откъм север!

Том се изкачи на кулата с далекоглед в ръка.

— Къде точно? — попита той и когато наблюдателят посочи с ръка, фокусира далекогледа.

Сара също се качи при него на наблюдателната площадка.

— Кои са? — попита разтревожено тя.

— Аболи с постовете. — Том засвири тихичко от облекчение и задоволство. — И пак ни помен от преследвачи. Както е тръгнало, май ще се измъкнем без бой. Не мислех, че е възможно. Не мога да разбера защо ни пуснаха. Събери цялата си сополива сган на борда! Тръгваме веднага, щом пристигне Аболи!

Тя понечи да тръгне, но ново подсвирване я спря.

— Има двама непознати с него. Араби, мили боже! Пленници, както личи. — Аболи ги е опаковал добре. Значи сам е пипнал двама съгледвачи. Е, поне ще ни кажат, къде са разположени главните им сили.

Том и Сара чакаха на борда на „Кентавър“, където Аболи доведе пленниците си.

— Какви са тия шарени рибки, дето са ти паднали в мрежата, Аболи? — попита Том и заразглежда новодошлите. Ако се съди по одеждите им, бяха араби. Единият воин, при това опасен на вид, а другият — момче, красив тъмноок юноша, свит и уплашен. — Много странна двойка — заключи Том.

Момчето беше сякаш окуражено от непринудения му тон.

— Ефенди, говориш ли моя език? — попита то с приятен, мелодичен глас.

— Да, момко. Говоря арабски.

— Том ли се казваш?

— Да пукнеш дано, малък хаймана! — Том се намръщи и пристъпи заплашително. — От къде знаеш това?

— Чакай, Том! — спря го Сара. — Това е момиче!

Том се взря в лицето на Ясмини и избухна в смях. Смъкна чалмата и дългите й тъмни коси се разпиляха по раменете.

— Момиче е, вярно, при това много красиво. Коя си ти?

— Аз съм принцеса Ясмини и ти нося вест от Доуи.

— От кого?

— От Доуи. — Видът й бе отчаян. — Доуи! Доуи! — заповтаря тя, като се мъчеше да звучи различно, но Том поклати глава в недоумение.

— Мисля, че се опитва да каже Дори — намеси се Сара и чертите на Ясмини се отпуснаха облекчено.

— Да! Да! Доуи! Доуи! Твоят брат.

Лицето на Том погрозня от придошлата кръв.