Уилбър Смит - Мусон

Докато траеше това, Том изпрати Фунди и отряда му стрелци по следите на избягалите през нощта араби. Те не бяха отишли далече и повечето бяха без оръжие. Хората на Фунди бързо ги откриваха и довършваха с безмилостните си стрели. Отровата караше кожата около входната рана да поаленее, а после се разливаше в кръвта като течен огън. Никак не беше лека тази смърт, но когато ловците надонесоха отрязаните глави, като доказателство за успешния улов, Том ги погледна с безразличие. Споменът за стореното от убитите бе още пресен в паметта му, а гневът не се бе уталожил.

Под ръководството на офицерите, моряците претършуваха лагера и струпаха плячката на едно място, за да може Том да я огледа и впише в дневника си. Освен огромното количество слонова кост, в пепелта от колибата на водача откриха малко желязно ковчеже. То бе устояло на пламъците и когато го отвориха, намериха в него златни динари на стойност почти триста лири.

— Това добре закръгля спечеленото за един ден добри дела — изрази пред Сара задоволството си Том.

Събраха храната и мускетите, буретата с барут и оловните слитъци, от които се лееха куршуми, топове плат, торби мъниста и огромно количество други полезни вещи.

— Как смяташ да отнесеш всичко това до форт Провидънс? — попита Сара. — Май ще трябва да го оставиш тук.

— Ще видим — мрачно се закани Том и накара Фунди и Аболи да му доведат всички водачи на освободените. Обясни им, че храната ще бъде разпределена между отделните племена, след което жените и децата могат да си вървят. В замяна на свободата си обаче, всеки мъж трябва да помогне при пренасянето на плячката до земите на лоци. След това могат да се приберат при жените и децата си. Обясни още, че трудът им ще бъде заплатен със стоки. Вождовете останаха възхитени от това решение, защото надниците на поданиците им щяха, естествено, да паднат в техните ръце. До момента не бяха проумели, че са свободни, а смятаха, че просто са сменили едни господари с други.

Минаха няколко дни, докато се разпредели храната и се оформят отделните колони, преди децата и жените да потеглят на път. Тръгнаха си с песни и хвалебствия за белия човек, който ги бе освободил. След това тежко натовареният човешки керван пое на юг с Том и Сара начело, възседнали арабски коне.

Том остави Фунди и двадесетина от най-безстрашните му бойци да охраняват роботърговския път през останалата част от сухия сезон. Забележеха ли нов керван, той щеше веднага да изпрати вестоносци при Том във форт Провидънс.

Когато стигнаха Провидънс, Том разбра, че слоновата кост, с която разполага е повече отколкото може да натовари в малкия „Кентавър“.

— Няма да се налага да ловуваме отново, поне тоя сезон — каза той на Сара. — Ще мога да съсредоточа усилията си върху освобождаването на още нещастни пленници, заробени от проклетите мюсюлмани.

Върху лицето му бяха изписани благочестие и добродетелност, но тя забеляза пламъчетата в очите и не се остави да бъде подведена.

— Бих желала чувствата ти да са искрени, Томас Кортни, само че твърде добре те познавам. Залавяш се за тая работа, главно заради слоновата кост и хазарта на битката.

— Много строго ме съдиш, мила моя хубавице — възрази той с усмивка, — но защо трябва да издребняваме? Ти пък се вълнуваш главно за съдбата на малките пикльовци и аз ти ги отстъпвам изцяло. Така и двамата ще получим онова, към което се стремят душите ни.

— Следващият път няма да е толкова лесно — предупреди го тя. — Арабските роботърговци ще бъдат подготвени.

— А-ха! Аз обаче, също имам някои идеи в тази насока.

Пленили бяха близо двеста арабски мускета и огромен запас барут и олово. Вместо да тръгнат на лов, Том и моряците му обучиха петдесет воини от племето лоци да си служат с мускети. Подбраха най-обещаващите, но дори и те срещаха трудности при овладяването на оръжие, толкова чуждо на културата и бита им. Не можеха да преодолеят до край суеверния страх пред кремъклийката, нито инстинктивния навик да затварят очи в очакване на изстрела. Том скоро разбра, че от тях никога няма да излязат добри стрелци. Той се примири с това и започна да обучава туземците в стрелба от близо, като замени куршумите със специално отлети оловни сачми, които се пръскаха и поразяваха по-голяма площ.

След няколко седмици един от бързоходците на Фунди пристигна с вест, че откъм големите езера се задава нов керван роби.

— Време е да видим, дали новата ми стратегия ще се окаже успешна — съобщи Том на жена си. — Предполагам, че няма да те убедя да останеш в безопасност тук? — Вместо отговор тя се усмихна и отиде да приготви медицинските си такъми.