Уилбър Смит - Мусон

— Арабите са още съвсем близо. — Посочи колоната на половин миля от тях. — Ще те видят. Нищо не можем да направим за нея.

Беше прав, разбира се. Пред очите им още една хиена се хвърли напред и като захапа момичето за корема, започна да тегли в посока противоположна на първата. Животните опъваха жертвата си, а писъците й стигаха до ушите на двамата мъже горе. И тогава всичките десетина хиени се нахвърлиха, заръфаха плътта на момичето, натрошиха костите му с огромни челюсти, а конвулсиите му отслабваха, докато скоро замряха напълно. След няколко минути от него остана само кърваво петно. Глутницата се повлече подир отдалечаващия се робски керван.

Том и Аболи слязоха от хълма и поеха в същата посока, а денят се смаляваше и слънцето слизаше към хоризонта. Когато арабите наредиха на колоната да спре за нощувка, двамата се прокраднаха още по-близо. Като използваха прикритието на няколко акациеви дървета, внимателно разгледаха разположението на лагера, като обърнаха особено внимание на конете и навесите на арабите.

Когато слънцето се скри и над лагера се спусна мрак, те се измъкнаха и забързаха назад. След около час срещнаха останалата част от отряда. Запалиха скрит огън, за да приготвят вечерята си и след като се нахраниха, Том свика военния съвет и даде нареждания на своите помощници. Веднага след това, тръгнаха към бивака на робския керван.

Забелязаха светлината на лагерните огньове от две мили разстояние и внимателно приближиха. Том и Аболи разставиха стрелците с лък и повториха инструкциите си, за да няма объркване. След това сами заеха позиции и дългото чакане започна. Том искаше да нападнат в най-тъмните часове на нощта, между полунощ и зазоряване, когато духовните и физически сили на арабите ще са най-демобилизирани.

Малко по малко, пламъците от лагерните огньове се снишаваха, за да се превърнат в жар и после — в пепел. Навирил опашка, големият Скорпион пропълзя по небосвода над главите им, за да се спусне към хоризонта. Говорът и песните на робите постепенно заглъхнаха и над лагера се възцари тишина.

— Време е! — каза най-после Том и се изправи. Приближиха още, за да се убедят, че нищо не се е променило в разположението на лагера. Само един ярък огън пламтеше на отсамната страна, при вързаните в акациева горичка коне.

В неговата светлина се виждаха трима пазачи, седнали с чашки кафе в ръце, потънали в сладка приказка. Гледаха в огъня. Това ще ги заслепи, помисли си мрачно Том и прошепна на Аболи:

— Вземи тоя откъм теб!

Прокраднаха се напред, докато стигнат ръба на светлия кръг. Сабите и на двамата си оставаха в ножниците, за да не привлече вниманието на пазачите някой случаен отблясък от остриетата им.

— Давай! — Том изтегли сабята и леко изтича зад гърба на седналите араби. Първият беше убит на място, с прободен удар във врата. От другата страна на огъня Аболи уби втория. Убитият падна по очи в огъня, който подпали чалмата и рунтавата му брада като факла.

Третият пазач нададе уплашен вик и се опита да стане, но Том го мушна в гърлото. Синята сабя се вниза мазно и вторият вик бе удавен в гъргоренето на бликнала кръв.

Том и Аболи приклекнаха край жертвите си в очакване на тревога, но хергелето беше малко отдалечено от лагера, а вдигнатата от пазача врява не беше повече от вик в кошмарен сън. Всичко бе спокойно. Отидоха при спънатите коне. Насреща им излезе тъмна сянка. Том подсвирна тихичко. Отвърнаха му веднага и Люк Джарвис пристъпи към тях.

— Всичко е наред! — прошепна той, което означаваше, че са се погрижили за останалите постове. Том изтича до един от конете. Беше си харесал дорестия жребец на водача и още по светло, запомни мястото му сред акациите. Освободи животното и тихо му заговори, като го галеше по челото. После се метна на голия му гръб. Аболи също си избра кон и когато го възседна, Том тихичко свирна на Люк.

Той побягна назад към хората си, които бяха наобиколили един от навесите със спящи араби. Почти веднага се разнесоха мускетни изстрели, а тъмнината бе раздрана от дълги пламъци, излизащи от дулата, докато моряците разстрелваха спящите араби от упор. Нисък ропот се разнесе бързо над лагера, за да премине веднага в ужасен многогласен рев. Арабите изскачаха с блъскане и препъване изпод навесите, пипкаха се полусънени с оръжието си, за да бъдат посрещнати от мускетни залпове и облаци отровни стрели.

Робите не можеха да помръднат, приковани с дълбоко набити в земята за през нощта железни колове. Лежаха по местата си и с влудяващи писъци и вой засилваха общия хаос.